Скандалното твърдение е от книгата на невролога Дейвид Пърлмътър "Тихите убийци на мозъка", която претендира да разкрива изненадващи истини за пагубния ефект на пшеницата, въглехидратите и захарта върху мозъка. Предлагаме ви откъс от нея

Беше 1994 г. Едно ново откритие разтърси медицинската общност и завинаги промени не само представата ни за човешкото тяло и неговата сложна хормонална система, но и представата ни за съня и неговото истинско значение за хармонията в цялата империя. Тъкмо когато си мислехме, че сме открили всички хормони и техните функции, се намери нов хормон, за чието съществуване не бяхме и подозирали.

Това бе лептинът. Той не бе просто един обикновен хормон. Подобно на инсулина, лептинът е един от главните хормони, влияещ върху останалите и регулиращ буквално всички функции на хипоталамуса. Хипоталамусът е мястото, където живее вашият вътрешен древен динозавър - една структура, намираща се насред главата ви, отговаряща за вашите циклични дейности и за голям брой физиологични процеси - от глада до секса.

Може би леп­тинът бе открит по-късно, защото се съдържаше на странно място: в мастните клетки.

Вече казах как мислехме, че мастните клетки са просто депа, в които се складират ненужните в момента калории - запаси за черни дни. Днес обаче знаем, че адипозната тъкан участва във физиологичните ни процеси така, както и другите "важни" органи благодарение на намиращите се в нея хормони като лептина, от които зависи дали ще се окажем с огромни кореми и малки мозъци.

Функцията на лептина в организма, подобно на повечето хормони, е изключително сложна. Всъщност цялата хормонална система е необикновено сложна. Има безброй много взаимозависимости и не е възможно всички да бъдат описани тук. За да не усложнявам нещата, ще се спра само на това, което е нужно да знаете,

за да може да регулирате хормоните, които влияят върху мозъка

Лептинът е основно средство за оцеляване. Има уникална връзка с метаболизма, с хормоналната и поведенческа реакция към силния глад. Именно затова има огромен ефект върху нашите емоции и поведението ни. Лептинът е един вид стража и опознаете ли го веднъж, ще можете да регулирате цялата си хормонална система, а направите ли това, ще поддържате с лекота и здравето си.

Лептинът се съдържа в мастните клетки, но това не означава, че е "лош". Всъщност би причинил проблеми, ако е в излишък, и то най-вече би довел до дегенеративни заболявания и по-кратък живот. Когато е в здравословните си граници обаче, прави точно обратното - предпазва от повечето възрастови заболявания и допринася за дълголетието.

Виж още: 15 хранителни навика за дълголетие

Колкото е по-висока чувствителността ви към този хормон, толкова по-здрави ще бъдете. Под "чувствителни" разбирам как вашите лептинови рецептори го разпознават и го използват за редица процеси. Нора Гедгаудас, уважаван диетолог, описва лептина накратко в книгата си "Първобитно тяло, първобитен ум" (Primal Body, Primal Mind):

Лептинът контролира метаболизма на бозайниците. Повечето хора смятат, че това е работа на тиреоидната жлеза, но на практика лептинът контролира щитовидната жлеза, която, от своя страна, отговаря за скоростта на обмяната на веществата.

Лептинът управлява всички енергийни запаси

От него зависи дали ще се чувстваме гладни и ще трупаме още мазнини, или ще горим мазнините. Той дирижира възпалителния отговор и може да координира превключването от симпатикова към парасимпатикова нервна система. Ако имате някакво смущение в която и да е част на своята [хормонална] система, включително проблеми с надбъбречните или половите хормони, няма да можете да се справите напълно с тази ситуация, докато не овладеете нивата на лептина.

Д-р Гедгаудас нарича лептина "новото хлапе в квартала, което командва целия квартал" и аз съм напълно съгласен с нея. Следващия път, когато оставите вилицата на масата и станете, благодарете на своя лептин. Когато стомахът ви е пълен, мастните клетки отделят лептин, за да съобщят на мозъка да спрете да ядете. И ето - вие спирате.

Виж още: Преяждате ли?

Това е обяснението защо хората с ниски нива на лептин преяждат. Изследване от 2004 г., което днес се определя като фундаментално, показа, че хората с 20% по-ниски нива на лептин чувстват 24% по-силен глад и апетит, което ги кара да се тъпчат с висококалорични, въглехидратни храни, и то най-вече сладки, соленки и нишестени продукти.

А каква е причината за този спад в нивата на лептина? Безсънието

Научихме много за своите хормони от изследванията върху съня, който е от изключително значение за хормоналната ни регулация.

Лептинът и инсулинът имат много общо помежду си, макар и да клонят към това да се противопоставят един на друг. И двата са провъзпалителни молекули. Лептинът е и възпалителен цитокин, освен че играе голяма роля във възпалителните процеси.

Ето защо хората, страдащи от наднормено тегло и затлъстяване, са предразположени към възпалителни проблеми, вкл. такива, увеличаващи съществено риска от мозъчни разстройства, ментални здравословни проблеми и невродегенеративни заболявания.

И лептинът, и инсулинът са от висшите главнокомандващи в организма, така че ако не са в норма, по низходяща спирала се пораждат проблеми буквално във всяка една система, а не само в тези, които са под прякото командване на въпросните хормони. Нещо повече -

лептинът и инсулинът се повлияват негативно от еднакви неща,

а най-големи вреди им причиняват въглехидратите. Колкото повече рафинирани и технологично обработени въглехидрати се приемат, толкова по-зле става положението с тези два хормона.

Вече обясних как продължителната злоупотреба с въглехидрати води до изпомпване на инсулин, докато накрая се стигне до инсулинова резистентност. Същото става и с лептина. Когато тялото е претоварено и залято с вещества, причиняващи неспирно изпомпване на лептин, рецепторите за този хормон започват да се изключват и човек става резистентен към него. Съобщенията на лептина остават глас в пустиня.

Казано по друг начин - капитулирате и вече сте уязвими за болести и различни дисфункции на организма. И така, макар нивата на лептина да са високи, той не върши никаква работа - не сигнализира на мозъка, че сте се нахранили, и вие не спирате да ядете. Щом не можете да контролирате апетита си, сте изложени на голям риск от надебеляване и затлъстяване, а това пък

ви заплашва с мозъчни заболявания

Според редица изследвания повишените нива на триглицеридите също са знак за твърде много въглехидрати в храната, които причиняват лептинова резистентност.

Нито едно лекарство или хранителна добавка на земята не могат да регулират нивата на лептина. Номерът става с по-добър сън и по-добър избор какво ядете.

Горният откъс е от книгата "Тихите убийци на мозъка" (Grain Brain, на български от изд. "Литус"), в която д-р Дейвид Пърлмътър изяснява връзката между начина на живот и риска от развиване на редица мозъчни заболявания. Според него днешната храна, която се състои главно от зърнени и други продукти, богати на въглехидрати, лежи в основата на много от съвременните бичове на мозъка, а

мозъчните проблеми започват с хляба, който ядем всеки ден

Дори онези зърнени храни, които много от нас смятат за здравословни - пълнозърнестата пшеница, продуктите от цели или живи зърна, многозърнестите продукти, смляното на камък брашно и т.н. - причиняват редица мозъчни заболявания и неразположения: хронични главоболия, безсъние, депресия, епилепсия, двигателни смущения, шизофрения, дефицит на внимание, хиперактивност, твърди авторът.

Тези култури застрашават здравето, като не само увреждат мозъка, но и ускоряват процесите на стареене на тялото, категоричен е неврологът, който е и здравен консултант в "Шоуто на д-р Оз". Той съветва:

"Съдбата на вашия мозък не зависи само от вашите гени. Тя не е неизбежна. И ако сте от тези, които страдат от някакъв тип проблеми с мозъка, причината може въобще да не е във вашата ДНК. Виновна е в храната, която ядете."

Източник: изд. Litus