Хеди Ламар (1914-2000) е определяна като най-красивата жена на света и изобретателка на безжичния интернет

Мога да простя всичко освен скуката, казвала кинозвездата Хеди Ламар, която освен с шестте си брака, остава в историята и със своя принос към науката и технологиите.

"Гугъл" отбелязват 101-годишнината от рождението й с анимирана драскулка, която демонстрира как именно скуката тласва актрисата към нейното друго амплоа - на изобретателка!

Родена под името Хедвиг Ева Мария Кислер във Виена, в годината, когато избухва Първата световна война, тя започва кариерата си в Европа. Заради еврейския си произход с идването на нацисткия режим емигрира във Франция, а оттам във Великобритания. Накрая се озовава в Холивуд, приела артистичния псевдоним Хеди Ламар.

На екрана става пионер с ролята си в чешкия филм "Екстаз" (1933), където играе напълно гола и изпитва оргазъм - нещо необичайно за онези консервативни години. По-късно в САЩ има договор със студията MGM и си партнира с актьори като Шарл Боайе в "Алжир" (1938), където е американският й дебют, Кларк Гейбъл в "Другарката Х" (1940), Спенсър Трейси в "Тортила Флет" (1942) и Боб Хоуп в "Моят любим шпионин" (1951).

Макар често да я определят като "най-красивата кинозвезда", кариерата й на големия екран клони към залез още преди да е навършила 40. Тя отхвърля роли в бъдещи класики като "Казабланка" и нейната последната значима изява пред камерата е заглавната героиня в "Самсон и Далила" (1949) на Сесил Б.ДеМил. Преориентирането й в професионален план я превръща в учен, занимаващ се с ракетни технологии.

Заедно със свой колега - композитора Джордж Антийл, Хеди Ламар изобретява и патентова технология за управление на торпедо с "постоянни смени на честотите", която осуетява опитите да бъде заглушен сигналът, докато подводният снаряд е в движение.

Идеята е чрез манипулиране на радиочестотите на нередовни интервали между предаването и получаването на съобщението да се формира неразбиваем код, който предотвратява възможността врагът да улавя кодираните послания.

Методът за комуникации със скок на честотата и разширяване на спектъра намира приложение в радиовръзките на космически уреди със Земята, например GPS системите и системите за свръзка на космическите совалки, както и в криптираните военни комуникации, а най-скорошното им приложение е във Wi-Fi мрежите за безжичен интернет.

Дочакала настъпването на новото хилядолетие, тя умира в бедност на 85-годишна възраст през януари 2000-та. Днес я определят като "изобретателката на безжичния интернет", а през 1998 г. "Корел" поставят лика й върху обложката на своя софтуер CorelDraw. Тя ги съди за нарушени авторски права и двете страни стигат до извънсъдебно споразумение...