Думата "икона" в Bulevard.bg използваме най-често в контекста на модна, музикална или кино икона, но този път ще ти представим една българска културна икона или поне един човек, който заслужава да бъде определен така. Емил Цеински е иконописец, които живее и твори в Италия, а ние го засякохме преди седмица в сградата на парламента, където имаше самостоятелна изложба графики. 

Емил е редил изложби в базиликата "Сан Клементе", където е гробът на св. Кирил, в католическия манастир в Милано, в българския културен център в Рим, в Асизи и на други места в Италия. И още в САЩ, Русия, Швейцария и т.н.

Икони на Емил са имали Силвио Берлускони, папа Йоан Павел II, папа Бенедикт ХVI, архиепископът на Милано кардинал Тетаманци, кардиналът на Кения, кардинал Мартини, видинският владика Дометиан и други.

Кардинал Мартини поръчва на българина икона с Христос, която се появява на първата страница на Евангелие, издадено от кардинала. 

Копие на Евангелието има във всяка църква в най-голямата епархия в света - Миланската.

Изследването на Мария Глория Рива "Фрагменти на красотата" от 2006 година представя Рембранд, Тициан, Джото, Роден, Дали и още, но единственият жив художник в книгата е българинът Емил Цеински. 

Защо напусна България?

Защото започнаха да се губят човешки ценности.

Колко често се прибираш?

В началото не се бях прибирал около 12 години. Много са. Оставих България в един вид и я намерих в съвсем друг вид.

Как ти се струва сега?

Фасадата е направена, но това са само декори, а зад тях... Достатъчно е да се излезе няколко километра извън София и се вижда какво имам предвид.

Сега си в Италия, какво там е толкова вдъхновяващо?

Италия вдъхновява всички художници. Тя е меката на художниците. А и условията са налице. В Италия няма закон за художниците, за разлика от Франция например. Те попадат в една сфера на свободните професионалисти. Човекът на изкуството не е производител, той е творец.

Какво те вдъхновява?

Винаги ме е вдъхновявал човекът, с неговите проблеми и промени. Ние сме един микрокосмос, който по някакъв начин търси да се впише в макрокосмоса, в който живеем. Трябва да има поезия между тях.

Ще ни разкажеш ли как се случва целият креативен процес по една творба?

Всичко започва със слънчевия лъч, който връхлетява всички творци. Не го ли хванеш, губиш. Това е енергия, която трябва да впрегнеш и да работиш. Изкуството е удоволствие, но и много работа.

Какъв отзвук получаваш за българското изкуство навън?

Аз чувствам работата си навън като мисия да представя една култура, история, минало. Но аз не правя изложби като повечето художници. Не окачам иконите си в галерия, чакайки някой да ги купи. Преди излагането на иконите има пресконференция с критик, свещеник, историк... Просто трябва да има повече хора, които да градят доброто име.

Какви хора купуват иконите ти? Задължително ли са религиозни или по-скоро колекционери?

Много ги купуват като инвестиция, особено по-малките. По-големите, естествено, отиват при колекционери, но не може да си колекционер и да нямаш отношение към религията.

Правила ли следваш повече, или инстинктите си, когато рисуваш?

При графиките следвам “слънчевия лъч”. При иконите, разбира се, има много правила, които трябва да се спазват, но и там има място за идейност.

В иконописа има ли тенденции?

Иконата е евангелието в цветове и символи. То не може да е модерно.

Каква е историята на първата ти икона?

Преди няколко дни бях на гости в дома на мой братовчед и видях моя стара икона с доста избелели цветове. Попитах какво се е случило с нея и ми отговориха, че е избеляла, защото братовчед ми всеки ден я е целувал. Тя определено е една от първите ми икони.

Какво друго освен икони рисуваш?

Всичко, изложбата ми в момента е с графики, правил съм и с модерна живопис. Правя това, което чувствам. Навън съм известен с иконите и графиката си обаче, просто живописта ми се разпродава, преди да събера достатъчно картини за изложба. 

Има ли нещо, което ти е било много трудно да нарисуваш?

Ще ти кажа една приказка. Казват, че е най-трудно да се рисува змей. Други обаче мислят, че е най-трудно да се нарисува петел, защото змей никой не е виждал и можеш да го направиш както искаш. Най-трудни за рисуване са тези неща, които срещаме всеки ден. Някои неща са по-лесни, други по-измъчени. Например при графиките в тази изложба съм търсил една линия, по която да ги нарисувам. Всичко стана много леко, спусках една линия отгоре, която свършва някъде по платното. 

С кое твое произведение се гордееш най-много?

Ще отговоря шаблонно. Още не съм го създал.

Още по-шаблонно: Най-доброто предстои! Пожелаваме ти го!

Благодаря!