Последният не е футболен, а реален българин, за който Стефан направи един от най-добрите филми в българското документално кино последните години. Междувременно е забравил осемте си тайни, които така усърдно ни приканваше да си вземем, но пък се е научил да готви италиански ястия и разбира доста от миграцията на морската риба. Какво още, чети надолу...

- С какво се занимаваш напоследък?

- Напоследък обикалям фестивали с документалния ми филм “Манчестър Юнайтед от Свищов”. Наскоро се завърнах от Загреб, където бях на много голям балкански фестивал. Преди това посетих Прага, Лондон и Амстердам, където е най-големият световен фестивал за документално кино. Бяхме и в Сараево, Варшава, Кан, сега получихме покана и за Торонто и Казахстан.

- Как го приемат навън?

- Много добре. Харесват го, канят го, оценяват го. Универсален е.

- В България по-различно ли беше?

- Не, абсолютно еднакво, което много ме радва, защото в крайна сметка темата не е за смяната на името - нещо, което се изчерпва за 10 минути - а за мнозинството от съвременните хора, които живеят в някаква паралелна действителност. 

- А правиш ли музика все още?

- Записвам музика за филми. Което ми отнема много време, защото е мащабно и трудоемко. Записвам с големи оркестри в студиа с много музиканти. По време на София Филм Фест ще се излъчи филмът “Шоково състояние” (на 16 март в кино Люмиер от 19:00 часа), копродукция на България, Словения, Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, с моя музика. Преди това работих за един норвежки филм - Can you talk, както и няколко чешки документални филма и един игрален. Последният ми проект е новият филм на Стефан Командарев, по който започваме работа в края на годината.

- Какво да очакваме на 25 март в “Строежа”? Знаем, че имаш участие там.

- Мисля, че ще е суперяко. Събираме старата банда от 1998 г. в оригиналния й състав - Иван Лечев (китара), Мирослав Иванов (китара), Веселин Веселинов - Еко (бас), Стунджи (ударни). Не сме свирили заедно от тогава, когато обикаляхме летни театри, зали, опери и се забавлявахме много. След това ще свирим отново на 18 май в НДК, зала 2,  в Салона на изкуствата, но в компанията на духовата банда на Мишо Йосифов и Вили Стоянов, към които добавяме цигулка и чело, защото ще наблегнем на филмова и театрална музика.

Аз мисля, че се нуждая от това, защото не съм го правил от две години, а и хората постоянно ме питат за нови парчета и концерти. Искам да го правя, но вляза ли в нов филмов проект, не усещам как минават месеци.

Освен музика, в "Строежа" ще се прожектира “Манчестър Юнайтед от Свищов”, ще участва и Рут. Очаквам да се получи много приятна неделя.

- Какво би ни препоръчал от театралния афиш?

- Без колебания бих ви препоръчал трите неща, които играя в "Театър 199", защото са много приятни, от много добър съвременен автор, Яна Борисова, и от страхотен режисьор, Галин Стоев. А и актьорите са прекрасни.

- Преди време се срещнахме с Христо Мутафчиев и той ни каза, че ако може да номинира някого за "Оскар", това ще си ти за главна мъжка роля в “Миграцията на паламуда”. С какво този филм е толкова готин?

- С това, че играе Христо. Той играе брилянтно, фантастично, толкова смешно, толкова леко. Всеки път, като видя нов негов филм, му казва, че това е най-добрата му роля. Преди две години, когато излезе “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, му се обадих специално. В “Миграцията на паламуда” играе още по-добре.

- А какво бе да играеш с Велко Кънев?

- За съжаление, ние имахме много малко време заедно. Буквално два снимачни дни. Но те бяха достатъчни да усетя присъствието на един голям човек и голям актьор. Той е във въздуха. Когато срещнеш такива хора, стоиш и се стремиш да научиш колкото се може повече, както и да се наслаждаваш на партньорството помежду ви. Изпитваш някаква лекота, която я има само при големите актьори.

- Гледа ли “Артистът”?

- Да, в Нотинг Хил, в Лондон. Бях в едно винтидж кино, сицилиански стил и си казах: “Тук бих гледал каквото и да е”. Влязох и даваха “Артистът”. Винаги ще го свързвам с това кино и този спомен.

- Мислиш ли, че той си заслужи световната оценка?

- Не мисля, но при "Оскарите" винаги има едно леко напомпване, в което е и чарът на церемонията. Все пак, награда за режисура и главна мъжка роля беше прекалено.

- Ти кого би наградил?

- Джордж Клуни, защото “Потомците” е фантастичен, а той го играе брилянтно. Да не говорим за режисурата и самата идея, които са страхотни.

- Би ли се снимал в сериал?

- Да, ако е добре написан. Хубавото на сериалите е, че поддържат интереса към българското кино, както и формата на много професионалисти, свързани с него. Имаме страхотни актьори, режисьори, оператори. Всъщност, проблемът на българското кино са сценаристите. Там школата ни е слаба и затова нещата не вървят.

- Кой е най-важният урок, който си научил в работата си?

- Че е много важна актьорската хигиена. В даден момент да не се хвърляш на всичко, да преценяш какво си струва и какво не. Да се отнасяш сериозно към себе си. Не може без компромиси, просто трябва да ги правиш възможно най-малко.

- Да правиш филми, да участваш филми или да композираш за филми - коя е най-голямата ти страст?

- Моят център е актьорската ми професия. Това съм учил, в това съм силен и в това се развивам. По-лесно ми е да отговоря на въпроса “Кино или театър?”, защото киното ми е абсолютният фаворит.

- Документалното кино или игралното е по-сложно?

- Когато тръгвах да правя “Манчестър Юнайтед от Свищов”, нямах никаква представа с какво се захващам. Исках да правя игрално кино, но нямах такъв проект. Тогава продуцентът и режисьор Станимир Трифонов ми каза: “Измисли си тема, аз ти ставам продуцент и действай.”

Бях чул за тази история в Свищов и реших да започна да я правя, като идеята ми беше само да поддържам форма, като за целта започна с нещо по-леко, нещо по-малко отговорно. По-късно разбрах, че това е най-отговорното нещо, което съм правил. Това са истински хора с истински истории, с истински мисли и истински животи.

Монтирах го като игрален филм, така че си спазих предварителните намерения. Нямах модел, правих го сам, създавах свой път. За мой късмет всички герои са толкова истински и натурални, че често ми се случва по фестивали да ме питат, дали не са професионалисти, а аз с усмивка отговарям, че в България 90% от населението сме родени актьори.

- Кои са любимите ти места в София?

- Кафето на Grand Hotel, зад двореца, около Народния театър, “Александър Невски”, паметника Левски - местата с австро-унгарска архитектура ми напомнят на нормален европейски град и са сред любимите ми.

- Каква музика слушаш?

- Много различна музика. В колата ми в момента има саундтраци от филми като “Пощальонът”, “Животът е прекрасен” и т.н. Имам и Red Hot Chili Peppers, както и кубинска музика. Слушам всякакви неща.

- Ще видиш ли RHCP в София?

- Да. Те останаха единствените от големите ми идоли, които не съм гледал на живо, заедно с Pink Floyd. Дано последните се съберат за олимпиадата.

- Остава ли ти време за хобита?

- Новата ми страст е готвенето. Взимам рецептите от една книжка с италианска кухня и винаги стават фантастично, нищо че дори и седем пъти да ги приготвям, пак трябва да надничам в книгата.

- Какво приготви последно?

- Страшни глезотии. Например свинско месо с ягоди, печени орехи и сос от Балсамико и мед. Правил съм и пиле с компот от кайсии. Избирам си по-шантавите, но гостите ми остават много доволни.

"Миграцията на паламуда" можеш да гледаш днес, 12 март 2012 г., от 20,30 в кино "Люмиер".