Без съмнение тази година станахме свидетели на невиждано досега шоу - протести, контрапротести, окупации, контраокупации и всякакви циркове от вида "Подаваме оставка за доброто на държавата" и "Пеевски". Всичко видяхме. Всичко, без най-важното - промяна!

Един от най-сериозните проблеми на протестите през 2013 г. е този, че те не само не можаха да обединят всички недоволни (а именно - всички), но и ги разделиха още повече. От момента, в който по площадите започнаха да се чуват скандирания от рода на "Червени боклуци" и "Турците вън" - битката беше изгубена. Онези горе отново спечелиха, защото един протест е силен, когато е голям. А колко по-голям щеше да бъде, ако въпросните низвергнати - "червени", "турци" и всякакви други, бяха убедени, че всичко се прави и за тях. В крайна сметка тези хора живеят и виждат същата мизерия. И нека не пропускаме най-важното - това изкуствено разделение беше най-големият успех на политическата върхушка.

Да, наистина видяхме как близо 30 000 души блокираха столицата и нищо не последва (само още лъжи и увъртания), но не можем да знаем какво щеше да се случи ако бяха 60 000 или 100 000, нали?

Нека разгледаме двата основни противостоящи лагера. И нямам предвид протестиращи и управници. Имам предвид протестиращи и контрапротестиращи.

Странно е поведението на малката група така наречени "контрапротестиращи". Странно е, тъй като изглежда, че те са доволни от случващото се в държавата, че живеят щастливо и спокойно. Същите тези възрастни хора, които вече двадесет и четири години не получиха нищо от политиците, които сега така отчаяно подкрепят. А в редките случаи, когато пред камерата някой от тях изразява желание за промяна и претенции към властимащите, те са насочени към... президента! Интересно, какво ли мислят тези хора, че може да направи "държавният глава"? Кого мислят, че заблуждават? Останалите участници в контрапротестите не са интересни, всички ги познаваме - бръснати глави, дебели вратове, тъпи физиономии...

Странно е поведението и на "контраокупаторите". "Отнемат ни конституционното право да учим", "Платили сме, за да учим, а те не ни позволяват", "100 човека пречат на 22 000" и прочее, и прочее...
"Ние ви отнемаме правото да учите, а те ви отнемат правото да живеете" - чува се в отговор. "Ние също сме студенти, платили сме си и сме тук, за да учим"...

Разберете ме правилно, давам си сметка, че и сред протестиращите има подставени лица, лумпени и т.н. Давам си сметка и че малко или много всяко протестно шествие тази година започна именно с тях. Но това ли е важното? Те ли са важните? Този един човек от сто, за който някой и друг лев или някоя и друга пукната глава е по-важна от това децата на България да имат бъдеще. В България! Или другите деветдесет и девет, които залагат имената си под благородната идея за промяна?

Между другото, това, че останалите граждани не са по площадите, не значи, че държавата ни, такава, каквато е, им допада. Това, че останалите студенти не "окупират" не означава, че не са съгласни с исканията на колегите си. Не! Някои ги е страх, някои смятат, че нищо не може да се промени или че това не зависи от тях, но истината е, че повечето просто предпочитат някой друг да свърши мръсната работа. Разбирам, не може в продължение на месеци, всяка вечер да си пред паметника на цар Освободител - всеки има работа, семейство... Но е време да разберем, че докато не решим да направим промяната, при това ЗАЕДНО, тя няма как да настъпи!

Хубавото в цялата ситуация е, че изобщо я има! Малко по малко, всички разбират, че имат някакви права като граждани, някакви елементарни права като човешки същества. И се събират, надигат гласове.

ДАНС with me изгуби скорост. Окупацията на ректората на Софийски универитет скоро ще падне... Но това не е краят! Всъщност бе поставено ново начало!