Юлиан Вергов и Владимир Карамазов са звездите в хитовата постановка на пиесата от Ясмина Реза, екранизирана през 2011 г. от Роман Полански

Юлиан Вергов и Радена Вълканова са семейна двойка, изправени в борба за надмощие срещу други двама родители - Александра Василева и Владимир Карамазов, в пиесата от Ясмина Реза "Богът на касапницата".

Четиримата се срещат, за да обсъдят разпрата между своите 11-годишни синове, при която едното момчета, наречено "доносник", счупва с пръчка два зъба на другото. Постепенно, не без помощта на предложената бутилка уиски, сдържаните и любезни отношения губят от блясъка си, а родителите заприличват все повече на децата си - безразсъдни, избухливи, нападателни. 

Новата постановка в Народния театър "Иван Вазов" е дело на Антон Угринов и след премиерата в последния уикенд на ноември билетите за следващите спектакли (на 2, 11 и 20 декември, 21 и 23 януари) са почти изчерпани.

"Ние се носим по течението сами в Космоса, причинявайки чудовищно насилие един на друг без смут и болка. Обитаваме този свят със самочувствието, че с възрастта сме овладели изкуството да живеем с останалите, а всъщност разрушаваме методично човека до себе си", разсъждава режисьорът и допълва:

"Превърнали сме общуването и думите в димна завеса, зад която крием истинските си намерения, и всичко това сме го опаковали във формата на модерната тези дни политкоректност. Днес малко по малко това явление се превръща в диктатура на мисленето и изразяването.

В текста на Ясмина Реза ме интересува темата за експанзията на политическата коректност и онзи фундамент, върху който се изгражда цялата логика на изкуството на общуването. Липсата на свобода в отношенията. Принудата да НЕ назоваваме нещата с истинските им имена и как табутата раждат демони.

Този вакуум от неизказани проблеми в един момент се отпушва зловещо и човек изрича дори повече от това, което мисли. Изрича го безжалостно, без всякакво съчувствие към другия. Така кулата от политкоректност се сгромолясва и се оголват грозно натрупаните и премълчани проблеми.

Така де, защо да не го кажа по-просто - "робството" не може и не бива да бъде наричано "съжителство".

Това съвсем не оправя нещата."

През 2011 г. пиесата е екранизирана от Роман Полански с Кейт Уинслет и Кристоф Валц, Джоди Фостър и Джон С. Райли под заглавие "Касапница", а авторката получава френската кинонаграда "Сезар" за адаптиран сценарий.