Актьорът, изгрял като дете с главната роля в сериала "Васко да Гама" от село Рупча", си отиде след продължително боледуване

Иван Ласкин почина в болница едва на 48-годишна възраст. В последните дни на 2018 г. актьорът беше настанен във Военномедицинска академия (ВМА), където беше поддържан в изкуствена кома заради чернодробна недостатъчност. Преди това се лекуваше в "Пирогов".

Поклонението ще бъде във вторник, 8 януари, от 12,30 ч. в столичния храм "Св. Седмочисленици". Ласкин ще бъде погребан в Алеята на творците на Централните софийски гробища.

Роден е на 10 март 1970 г. в София. Изгрява още като тийнейджър, когато изиграва главната роля в 6-серийния телевизионен филм "Васко да Гама от село Рупча". През 1994-та завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Здравко Митков. 

Снимал се е в сериалите на БНТ "Хайка за вълци" и "Дунав мост", филми като "Магьосници" и "Стъклената река", в европейски и американски кинопродукции, в тв предавания като "Фермата", "ВИП брадър" и "Аз обичам България".

Дълги години е щатен актьор в театър “Българска армия”, където играеше и партньорката му Александра Сърчаджиева. Напускат заедно трупата през 2014 г. Занимавал се е и с продуцентска дейност. Има две дъщери.

Играл е на сцените на всички софииски театри: Ромео от "Ромео и Жулиета" и Макбет на Шекспир, Ърнест от “Колко е важно да бъдеш сериозен" на Оскар Уайлд, Джими Портър от "Обърни се с гняв назад", Брик от "Котка върху горещ ламаринен покрив" на Тенеси Уилямс, Кудимов от "По-големият син" на Ал. Вампилов, Тригорин в "Чайка" от А.П. Чехов, Омир в спектакъла на Теди Москов "Пътува Одисей", Филип Ломбард в "Десет малки негърчета" от Агата Кристи, Наместникът в "Железният светилник" от Димитър Талев.

Преди няколко години признава, че има тежък проблем с алкохола. 

"Иван Ласкин бе от онези Ивановци, които не оставят никого безразличен, за които името е титла, но и отговорност. И той я носеше с чест. Човек с голямо сърце и с неповторим нрав. Непримирима с житейските несправедливости личност, която даваше много, но и изискваше много. Огънят в сърцето му се разпалваше с пълна сила в работата, където беше безкомпромисен към себе си и толкова безстрашно докрай искрен с публиката, колкото малко актьори си позволяват в днешно време. Любовта, която раздаваше от сцената, бе същата чиста обич, която пазеше за най-близките хора до себе си, тези, които го "заземяваха" в трудните моменти, тези, които той обожаваше. Винаги бе готов да отстоява ярката си гражданска позиция, а на чувството му за хумор можеха да завидят и най-големите сатирици на нашето време. Неговото ярко присъствие в десетки филми и постановки, които насели с духа си, ще го пазят завинаги жив... човекът с борбен дух и голяма душа", пише в некролога му от Министерството на културата.