Хората очакват от ураган с женско име да е по-благосклонен и подценяват мащаба на бедствието

Ураганите и другите природни бедствия, които носят женски имена, в исторически план са убили много повече хора, понеже не биват вземани толкова насериозно, колкото кръстените с мъжки имена. До този извод стига изследване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences и цитирано от в. "Вашингтон пост".

Учени от университета на Илинойс и Държавния университет на Аризона са изследвали данните за щети от урагани от шест десетилетия  - между 1950 и 2012 г. От 47-те най-страшни урагана, тези с женски имена са предизвикали средно по 45 смъртни случая, а онези с мъжки имена - по 23, т.е. при тайфуните с женски имена имаме почти двойно по-висока смъртност. (Изследването изключва Катрина и Одри, тъй като там мащабът е още по-голям).

Нашата теза предполага, че ако прекръстите един свиреп ураган от Чарли на Илайза, може да очаквате тройно повече жертви, се казва в изследването.

Учените са правили и анкети, които подкрепят тезата за неосъзнатия сексизъм на преценката.

Респондентите са очаквали мъжките урагани да са много по-силни и сериозни от бедствията с женски имена, а също така са заявили готовност да вземат по-сериозни мерки, очаквайки тайфун с мъжко име.

Заключението: "Хората си представят, че ураганът с женско име ще е по-мек и благосклонен. Стереотипите, заложени в тази представа, не са непременно враждебни към жените. Те просто приемат, че жените са по-топли и по-малко агресивни от мъжете и отнасят тази представа към бедствията."

Ураганите се кръщават с женски имена от 50-те години, а мъжки започват да се използват през 1979 г.
От американския Национален център по ураганите не са коментирали резултатите от изследването, а подчертават необходимостта от информираност по време на бедствия, независимо какви имена носят те.

Специалстите по поведенческа психология смятат, че това изследване е важно и показва по какъв начин хората вземат решения, когато са изложени на риск от бедствия.

"Полът на бурята обаче е само един аспект на проблем и други фактори играят роля при евакуирането на населението - например дали хората имат деца или домашни любимци, какъв е бил човекът, който пръв е сигнализирал за евакуацията, как е бил строен домът и какви мерки за сигурност има. Нито един от тези фактори не е взет под внимание в изследването", коментира Джина Еоско от университета Корнел.

Джули Демът от Националния център за атмосферни изследвания в САЩ, която се занимава със социалните аспекти на информацията за времето, също смята, че подобно изследване е малко едностранчиво. Според нея то не отчита другите поведенчески особености, които формират решенията на хора, изправени пред бедствие.

Източник: "Вашингтон пост"