Ролята на медиите във формирането на обществения дневен ред е огромна, а отговорността, с която някои от тях подхождат - никаква

Бомбастичната "новина", че Европейският съд за правата на човека забранява кръщенетата, обиколи българската част на интернет през уикенда. След това дойде опровержението. Някой се сети да провери дали една информация, принципно толкова нелепо звучаща, е действителност.

Оказа се, че не е. Самата публикация е от италиански сайт, посветен най-вече на новини за извънземни, илюминати, жени, раждащи на преклонна възраст, и т.н. Обичайната жълта медия, в която доверието ни трябва да е никакво... А въпросната публикация датира още от 2013 г., когато е била и опровергана. 

Само дето тя попада пред очите на Явор Дачков, списващ сайта "Гласове", а оттам тя продължава пътя си към редица други онлайн издания като препечатка с обичайните количества "ШОК!!!", "УЖАС!!!" и "Скандално!!!" в заглавията. И онлайн пространството у нас завира.

Впоследствие (по негови думи - половин час) Дачков разбира грешката си и сваля материала, но шоуто вече е започнало. 

Виж още: Развален телефон, или "Най-новите пророчества на баба Ванга!"​

За ролята на медиите

За много хора това ще е просто грешка, поредната партенка, публикувана от тъпи журналисти. Други ще повдигнат темата за професионализма в журналистическите среди, за етиката и т.н. Малцина са онези обаче, които осъзнават влиянието на новините и медиите в обществото. 

Спомням си една лекция на вече покойния професор Минчо Драганов - един от бащите на социалната психология у нас. Той ни разказваше как се срещнал със свой приятел, а човекът бил изключително унил от положението в държавата. Тогава проф. Драганов го посъветвал просто да смени вестника, който чете. След време реакцията била: "Ами не е пък чак толкова тежко положението".

Виж още: Проучване: В интернет се държи все по-малко на достоверността​

Тази история е есенцията на влиянието, което медиите оказват върху обществото. И най-малкото, трябва да ни накара да се замислим върху това, което четем. И дали не трябва да сменим източника, за да имаме по-добра перспектива върху реалните събития.

Скандалът продава

Още през 90-те на мнозина издатели им стана ясно, че скандалът продава. Не е важно дали е истина или дали материалът подвежда, ако се продава. Ако води до посещения, до разпродаден тираж и до рейтинг. Колкото по-скандално е написаното, толкова по-развлекателна сила има. А както вече сме казвали, развлечението е това, което продава в днешно време, не толкова информацията. 

Информация вече има навсякъде, въпросът е как се поднася. Този, който я поднася най-атрактивно и най-интересно, печели най-много аудитория. Това е нещо като закон. Въпросът обаче е дали в атрактивното не се губи реалната новина.

Виж още: Когато Истината умря​

Акцентът и общественото внимание

Другият важен момент е акцентът, който се поставя в новините. Има различни медии, специализирани в различни области. Но ако се спрем само на новинарските, а не на тематичните, ще забележим определено профилиране - такива, които залагат повече на политическата и обществената част, и други, в които акцентът са най-вече криминалната хроника и инцидентите. 

Най-честото отразяване и на двата типа е с негативен тон. Така ако имаме една емисия, първа страница на вестник или начална страница на сайт, негативните новини са много повече. Ако към това добавим и цялата скандалност, на която много медии разчитат, ще получим една доста грозна картина за случващото се и в страната, и по света - убийства, политически скандали и препирни, промени, които изваждат от комфортната зона, но не и такива, които видимо ще доведат до подобрение... 

Това няма как да не повлияе и върху възприятието на аудиторията за света. Когато ти се представят лоши новини, ти виждаш лоши новини и вярваш на лошите новини. Самият подбор на това, което се показва, манипулира и води до настроения и заключения у потребителите. 

И тук идва другият важен момент. Когато един потребител/зрител/читател е атакуван предимно от скандални новини и медии, произвеждащи подобно съдържание, той започва да очаква това, започва да се съмнява в онези, които не показват скандалното. Иначе казано, губи доверие в нормалните медии. От друга страна, той няма доверие и на всичкия "Шок" и "Ужас", тъй като под бомбастичните заглавия често се крие опровергаваща информация или нещо далеч по-семпло от представеното. 

Тоталната загуба на вяра

Така вярата, че "медиите ни лъжат и манипулират", се втвърдява още повече, социалното недоволство и песимизмът се повишават, а читателят/зрителят вярва, че нещата перманентно отиват на зле (заради четенето на кофти новини). 

Като добавим и подобни партенки като "циганското лято", заради което Виктория Петрова от Би Ти Ви уж получила глоба от СЕМ, различните супероръжия на руската армия, с които ще завладее света (които впоследствие се оказаха част от видеоигра), както и редица други глупости, представяни като новини, доверието изчезва съвсем. 

Не вярваме на големите медии, защото "обслужват интереси" и "скриват истини". Не вярваме и на малките, защото пишат глупости, но продължаваме да четем глупостите им. Същевременно четем за убийства, корупция, скандали и т.н. Крайният резултат е общество, затънало в песимизма си, тоталната липса на доверие и усещане за несигурност. 

Виж още: Инфотейнмънт по български

Подмяна на обществения дневен ред

И най-важното влияние, което медиите имат върху обществото - подмяната на дневния ред. Когато имаш уж новинарска медия, пишеща за извънземни, катастрофи, политически скандали (ама от тези пиперливите, не нещо сериозно), илюминати и остра криминална хроника (разбирай "крадец ограби баба"), вниманието се измества от важните неща. Още Ноам Чомски го е казал - контролът върху медийната продукция измества темата. 

Така например през изминалите седмици един побой и прилежащото дело към него взеха водещата роля от няколко интересни придобивания на голяма мрежа магазини за техника, един завод в застой и една голяма сграда в центъра на София.

Преди това един волен в поведението си човек тотално открадна шоуто и отклони с поведението си вниманието от гафовете на изборите за местна власт. Списъкът с подобни изпълнения може да продължи до безкрай, а инфотейнмънтът ще продължи да измества фокуса от сериозните и истински проблеми. 

Надежда има

Виж още: Не любовта, смехът ще спаси света!

Но надежда има. Това, което ни трябва, за да излезем от ситуацията, е някой, който да изиграе ролята на шута. Шутът - такъв, какъвто беше Джон Стюарт в The Daily Show, заменен от Тревър Ноа, какъвто е Джон Оливър в Last Week Tonight, какъвто е Стивън Колбер в The Colbert Report... Резки, откровени и печелещи доверие. И забавни.

Защото това е глобалната тенденция. Ако преди вярвахме на медиите и се смеехме на комиците, сега вярваме на комиците и се смеем на медиите. 

А дотогава на нас ни остава да внимаваме какво четем и да подлагаме на съмнение и проверка. И да търсим малко по-положителните новини. Иначе рискуваме да вярваме на всяка партенка, а това никой не го иска.

Виж още: 10 типа сензационни заглавия, които ни крещят