"Като риалити шоу", или как забавлението измества информацията от новините

Ситуацията с фалшивата тревога за бомба на летище София прерастна в твърде голяма новина. Една разтекла се батерия на лаптоп вече трети ден е сред темите на деня. Един от най-ядосаните за случилото се медийно шоу е премиерът. 

На заседание на кабинета вчера той засегна темата и даде своя експертен опит като човек, занимавал се с подобни неща, как се действа при такива ситуации със сигнал за бомба. 

"Информацията се подава тогава, когато е сто процента потвърдена, окончателна, и тогава се създава необходимата организация за обезвреждане. А не като на риалити шоу - три часа държавата в истерия! Разхождат напред-назад СОБТ там и всичко се снима и се предава директно", коментира Борисов.

Като на риалити шоу

Едва ли обаче премиерът осъзнава колко е прав в случая и колко сериозна тема повдига. "Като на риалити шоу!"

По подобен начин може да се определи като цяло голяма част от медийното съдържание. И това е съвсем целенасочено, защото забавлението заема все по-голяма част от съдържанието за сметка на информацията, която ни засяга.

Това е глобална тенденцния, която просто намира отражение у нас. За пръв път по този проблем пише Нийл Постман в книгата си "Да се забавляваме до смърт", която е критика на телевизионното съдържание, все повече ориентиращо се към забавлението. По този начин то измества информационната част и зомбира зрителите, правейки ги доволни глупаци. В най-общи линии. И този процес Постман нарича с понятието инфотейнмънт (от information - информация и entertainment - забавление) - информация, която забавлява. 

Инфотейнмънт?

Инфотейнмънтът представлява целият процес, превръщащ информацията в забавление. Новините губят изцяло информационния си облик и придобиват форма на развлечение. Това е моментът, в който се залага не на най-важното и значимото от деня, а на това, което би привлякло най-много хора. Заглавията стават по-ударни. Залага се не на съдържанието, колкото на формата. 

Това е и процесът на опростяване на информацията до нивото, което е лесно смилаемо за потребителя, за да може да достига до повече хора.

Причините за този процес са много. От една страна това е големината на информационния поток, който става все по-голям и обхваща. Много информация, която ни залива, много повече, отколкото можем да обхванем и поемем. Достъпът до информация е безкрайно бърз и лесен. Въпросът вече е как да подбираме какво да четем/гледаме/слушане. Най-простият начин за подбор е това, което ни се струва най-интересно, най-любопитно.

Виж още: Културата на тренда, или "Това ли й е най-големият проблем на тая държава?!"

Следователно и медии, които не предлагат съдържание, представено по възможно най-интересния и любопитен начин, губят позиции. Дори информацията да не бъде най-важната, да не бъде най-значимата, ако тя е представена по-интересно, тя ще привлече повече публика. 

Оттук следва и другият основен момент - конкуренцията между медиите. Информационният поток, генериран от много медии, а вече и от социалните медии, няма как да остане със старите похвати на изцяло информативно съдържание. Той трябва да отговори на тази нужда от забавление. И го прави. С по-ударни заглавия, по-разчупени заглавия, нови стилове на поднасяне на информацията. 

Вече не е важно кой е източникът на една новина, важно е от кого ще я научите. Как ще бъде поднесена тя. Тук информацията до голяма степен се размива и със субективното и манипулативното. Строгата новина, без инфотейнмънт украса, избледнява, стои сухо на обикновения потребител и често той я подминава. Разбира се, има и аудитория, която търси именно това - безманипулативна информация, но тази аудитория сте стопява все повече. 

Тук, разбира се, има и позитивни примери. Там наблюдаваме инфотейнмънт, който обхваща незаинтересовани от новините и новинарския поток хора, като обръща вниманието им към актуални и значими обществени теми, като просто ги представя по забавен начин. Уникален пример за това е интервюто на Джон Оливър с Едуард Сноудън, което обръща внимание на значимостта на следенето онлайн, използвайки една безкрайно нестандартна гледна точка - правителството може да види голите снимки, които изпращате на гаджето си.

И ако положителната цел на инфотейнмънта е да направи новините по-малко сухи и скучни и да ги направи достъпни за аудиторията, то има много случаи, при които това влияе негативно и манипулативно. Особено в родната действителност. 

Виж още: Когато Истината умря

... И у нас

У нас чисто тематично инфотейнмънтът променя фокусът, променя центъра на информационния поток, измествайки го в по-скандалната, привличаща вниманието част. 

Тук не говорим за заглавията "ШОК!!!", "УЖАС!!!", "БОМБА!!!" и т.н. Не говорим и за онези медии, които умишлено пречупват информацията през своята гледна точка, за да защитят един или друг интерес. Това също са форми на инфотейнмънт, но там ролята на манипулация е иззела ролята на новинарство. Там може да има журналистика, но няма новини - има пропаганда. И най-лошата възможна форма на инфотейнмънта като цяло. 

Тук по-скоро се спираме на изместването на вниманието в посока по-"лъскавото" и "интересното". И случаят на летище София е прекрасен пример за това. Още на следващия ден имаше сигнал за бомба в сградата на Съдебната палата, който беше подминат от много медии, просто защото е поредният сигнал за бомба, който периодично някой пуска. 

Може би това трябваше и да се случи с летище София, но самата възможност да се излъчи шоу, да се генерира страх - онзи страх, който те кара да седиш пред екрана и да поемаш информация, това иззе ролята на главна тема за деня.

Омаловажена беше информационната важност на оправдателната присъда на Христо Бисеров. Омаловажен беше общественият дебат за Бюджет 2016. Този дебат дори изцяло беше пропуснат тази година. Най-важният закон за гласуване в страната за годината, а ние тотално изпуснахме сякаш случването му. 

Виж още: Колко удобно ни е в симулакрума!

Имаше протести за винетките, протест на полицаите и т.н., но самият дебат за Закона за държавния бюджет - за какво ще се дават пари, по колко ще се дава и т.н., какво означава всичко това... го нямаше. Ако го е имало, е било на толкова ниско ниво, че определено не е стигнал до всички граждани, както уж би трябвало да бъде. 

Важните теми у нас, тези, които действително засягат съществуването ни като граждани, се изместват от скандали, гранатомети, вилнеещ Волен Сидеров, кърмене в мола и т.н. Вярно, тези, вторите теми, са много по-интересни и живи, дават ти възможност да се включиш, да коментираш, да се почувстваш част от случването на събитията, но те много рядко имат толкова важно значение за страната и гражданите ѝ.

Откровено ни липсва този положителен пример за инфотейнмънт, който да обяснява именно важните неща. И действително вървим в посоката, с която Нийл Постман плаши - ще се забавляваме до смърт.