Единственото решение е дефицит на автомобилите - както при соца, и забрана на филми като "Бързи и яростни". В днешно време обаче това е немислимо

Над 87 хил. зрители са гледали "Бързи и яростни-7" само в премиерния му уикенд през април. Седмият филм в поредицата е сред най-касовите заглавия в киносалоните у нас тази година. Стотици хиляди бяха и онези българи, които си купиха билет за кино през 2013-а, когато излезе "Бързи и яростни-6". Сигурно още толкова са го гледали пиратски.

Телевизиите периодично повтарят предишните серии от поредицата за незаконните улични гонки, започнала през 2001-ва. Днес звездата й Вин Дизел е на 48 и се нарежда сред най-печелившите кинозвезди в света. Другият актьор с главна роля - Пол Уокър, загина, овъглен в поршето на свой приятел при адски сблъсък с дърво, докато течаха снимките на седмия филм.

Видео: In memoriam - Пол Уокър във всичките си "Бързи и яростни"

Но какво от това? Феновете на "Бързи и яростни" си тананикат песента в негова памет: See you again (Когато се видим отново)... и отново отиват на кино. После се качват в колите си...

В началото на 70-те, след излизането на "Кръстникът", младеж психопат застрелва с пистолета на баща си, военен, няколко души в Студентски град, докато според очевидци на касапницата викал: "Аз съм Кръстникът!".

За да не предизвиква обществено недоволство, тогавашното държавно предприятие "Разпространение на филми" изрязва някои от най-кървавите кадри от "Кръстникът-2" (1974) и го пуска по кината под заглавие "Майкъл" - по името на героя на Ал Пачино, наследника на империята Корлеоне.

От това не следва да твърдим, че всички, които имитират любимите си персонажи от "Бързи и яростни", са психически неустойчиви хора, неспособни да разграничат фикцията от действителността.

Виж още: Автопаркът на "Бързи и яростни-7"

Връзката между филмите и социалното поведение обаче е документирана и изследвана многократно още от 20-те години на миналия век, епохата на нямото кино. Например прочутият кадър от "Това се случи една нощ", след който мъжете спират да носят... потници.

Още тогава на индустриалците и търговците в Америка става ясно, че най-силната реклама на автомобили и хладилници е продуктовото позициониране във филмите - макар в началото това да не е правено целенасочено. Просто силата на филмовия образ поражда желание за идентификация - включително с материалната среда и поведението.

Пак през 20-те френски психолози установяват по експериментален път сходството между възприемането на един филм в тъмния киносалон с ефекта на хипнозата. Какво да говорим за филм, показван на 4D, който осигурява не само визуално съпреживяване на прожектираното върху екрана?

Осъзнаването на силното въздействие на киното породи през 60-те години теорията за сублиминалните послания, която по-късно беше отхвърлена като ненаучна, но напоследък отново се лансира от някои изследователи.

Виж още: Искат закон срещу гонките по пътя

Няма как да забраним филми като "Бързи и яростни", нито автомобилите по пътищата. Нито пък пътната полиция може да контролира абсолютно всеки шофьор по всяко време на денонощието. Нито могат да се отсекат всички дървета по републиканската пътна мрежа, за да не се блъскат в тях безразсъдните водачи... За суеверията изобщо няма да отваряме дума.

Дори в САЩ не успяват да канализират киното в посока, полезна или поне приемлива за обществото. Тези усилия продължават чак до 80-те години, когато видеото окончателно срива монопола върху филмовия показ.

Политическият климат на неолиберализма, съчетан с новите технологии, практически обезсмисля усилията за ограничаване и контрол на екранните послания. Някои казват, че това е цената на свободата и прогреса. Остава обаче въпросът кой я плаща. 

Виж още: Повишено внимание към децата на пътя