Документалистът представи с голям успех на кинофестивала в Торонто новия си филм Where to Invade Next, който само привидно напомня ранния му опит в игралното кино "Канадски бекон"

Майкъл Мур, който се занимава с подобен сюжет в ранния си игрален филм "Канадски бекон"*, отдавна е осъзнал, че силата му е в документалистиката: "Гимназията Колумбайн" (2002), с който спечели "Оскар", дебюта му "Роджър и аз" (1989), отличеният със "Златна палма" в Кан "Фаренхайт 9/11" (2004)... 

Заглавието на новия му проект Where to Invade Next (Коя друга страна да нападнем), посрещнат с овации на кинофестивала в Торонто, обаче е подвеждащо. Вместо да се посвети на войните и гражданските конфликти, подпалени от САЩ в различни региони на света, режисьорът търси челен опит, от който американците биха могли да се поучат.

В Италия темата е платеният годишен отпуск, който се полага по закон, във Финландия проучва реформата в образователната система, в Норвегия му е интересен хуманният подход към лишените от свобода, а във Франция - здравословното (и евтино) меню, сервирано в училищните столови.

Виж още: Ръсел Бранд срещу световния капитализъм

Този подход напомня много и популярната му документална поредица "Ужасната истина" (1999-2000). Идеята на неговия "най-провокативен и забавен филм досега" е, че носителят на "Оскар" изземва функциите на Пентагона и сам тръгва на завоевателен поход, за да забие американското знаме на чужди територии.

* "Канадски бекон" (1995) - комедия с Алън Алда в ролята на US президент с нисък рейтинг, който решава да замаже очите на американците, като обяви Студена война... на съседна Канада. Местният шериф в Ниагара (покойния Джон Кенди) обаче приема нещата малко по-сериозно от необходимото.