Документално изследване на Вили Лилков и Христо Христов хвърля светлина върху съдбата на елита отпреди 9 септември 1944-та в годините на социализма

Систематичното унищожаване на българския елит от БКП и ДС започва на 9 септември 1944 г. и продължава до падането на комунизма, убедени са Вили Лилков и Христо Христов, автори на книгата "Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност".

Томчето, което излиза на 9 май, е анонсирано от издателите си като едно от най-сериозните изследвания, посветени на съдбата на български индустриалци, военни, духовници и интелектуалци в годините на социализма. Те са класифицирани от БКП като класов враг на народа, а съдбата им остава почти непозната близо 30 години след падането на Тодор Живков и неговия режим.

В над 500 страници са описани всички методи на службите, които варират от физическо премахване до социално унижение на личности, които са допринесли за страната си (и техните наследници), но нямат място в изгражданата след 1944-та социалистическа утопия.

Изследването разкрива мащабите, формите и продължителността на репресиите, чрез които са заличени цели съставни части от българското общество, сметнати за неподатливи на социално-икономическия експеримент на БКП, провеждан в периода 1944-89 г. по съветски образец.

Категорията "бивши хора" е заимствана от Съветския съюз, където болшевиките маркират с нея онези слоеве от населението, които губят своя социален и обществен статут след Октомврийската революция от 1917 г.

У нас това понятие обхваща широк кръг различни представители на обществото, които се смятат за двигатели в развитието на страната и до Девети септември са част от нейния политически, духовен и икономически елит.

Премиерата на книгата, представена от проф. Иван Младенов и доц. Веселин Методиев, е на 9 май от 18,30 ч. в литературен клуб "Перото" в НДК, където авторите трябва да разкажат повече за работата си с документите от архивите на ДС.

Христо Христов е разследващ журналист с 27-годишен професионален опит, основател на сайтовете desebg.com (2011), agentibg.com (2014) и pametbg.com (2015), а библиографията му включва 10 книги, сред които "Секретното дело за лагерите" (1999), "Убийте Скитник" (2005) за Георги Марков, "Тайните фалити на комунизма" (2007), "Тодор Живков. Биография" (2009), "Операция Маратон" (2012) за кражбата на Паисиевата история от ДС в манастира "Зограф".

Към него сега се присъединява професорът по физика Вили Лилков, който взима повод от личното си дело за оперативна разработка в Шесто управление на ДС, заведено с мотив "противодържавна агитация и пропаганда". Той също произхожда от семейство на "бивши хора", засегнати от народната власт, "враждебно настроени спрямо политиката на БКП" и се водени на специален отчет в ДС.

Книгата е посветена на "жертвите на комунизма, българите, заклеймени от режима като бивши хора, и тези, чийто живот е съсипан от тоталитарното управление на БКП", а в предговора двамата автори обясняват защо са използвали израза "бивши хора":

НКВД конкретизира термина "бивши хора" - това са служители от бившата царска и белогвардейска администрация, бившата аристокрация, земевладелци (помешчици), смятани за потомствени дворяни, изкупвачи, търговци, собственици на предприятия, банкери. Според архивни документи на НКВД бившите хора са третирани като "антисъветски елементи" и подлежат на списъчен оперативен отчет .

През февруари 1935 г. НКВД провежда операция "Бивши хора", която се изразява в изселване на контрареволюционни елементи от Ленинград в отдалечени райони на страната. Поводът е убийството на Сергей Киров - вторият след Сталин в болшевишката партия.

За един месец са изселени над 5000 семейства, с над 22 500 членове. За провеждането на операцията е организиран специален щаб и е мобилизирана агентура. В резултат на операцията са осъдени над 11 хил. души (4833 глави на семейства и 6239 членове на семейства), сред тях: 67 бивши князе, 44 графове, 106 барона, 117 офицери от царската и бялата армия, 218 свещенослужители.

У нас подобно е отношението на новата власт към представителите на онези съсловия в Царство България, които след установяването на тоталитарно управление в края на 1947 г. и проведената национализация са поставени в категорията "бивши хора": ръководители и дейци на ликвидираните политически партии, определяни като буржоазни или опозиционни, бивши (буржоазни) народни представители, бивши царедворци, дипломати, бивши държавни служители на служба преди идването на компартията на власт, бивши офицери от армията, определяни от режима след Девети септември като "царски", бивши индустриалци и собственици на фабрики и други предприятия, заможни и средно заможни земевладелци и земеделски производители, наричани "кулаци", търговци, адвокати със заличени права, представители на буржоазната интелигенция, собственици на малки предприятия, дори мелничари, бакали и занаятчии. Към бившите хора атеистичният режим в началото присъединява и духовенството, поясняват двамата автори и продължават:

Изброените групи фигурират сред категориите лица, за които Държавна сигурност не разполага с данни, "[че] провеждат противодържавна дейност, но поради своя социален произход, служебно и обществено-политическо положение и антинародна дейност преди 9 септември 1944 г. или поради наказания за враждебна дейност след победата на социалистическата революция представляват опасност за сигурността на страната, имат враждебно отношение към социалистическия строй, ползват се с влияние сред вражеските среди и могат в даден момент по собствена инициатива или под влияние на противника да започнат подривна дейност".

Срещу представителите на тези групи органите на Държавна сигурност са задължени да образуват дела за оперативно наблюдение, т.е. да не ги изпускат от очи. Такива дела се образуват дори на наследниците на бившите хора - "синове и дъщери на лица, по отношение на които е било приложено смъртно наказание или лишаване от свобода по политически причини и такива на лица от гореизброените категории, за които е установено, че имат враждебно отношение към социалистическия строй".

Категоризацията на политическите противници на БКП, въведена в първите години след 9 септември 1944 г., постепенно се променя, като следва, от една страна, промяната в класовата структура на българскoто общество, а от друга се съобразява с успехите на ДС в разправата с враговете.

През годините някои от самостоятелните линии на разработка на ДС отпадат или се вливат в други "вражески" групи, като постепенно се оформя голямата вражеска група на "контрареволюционните елементи".

Логиката на ДС е, че с разбиването на ядрата на всяка от вражеските групи и старите партии и неутрализирането на лидерите им те постепенно изгубват специфичните си характеристики. Всеки от враговете е изолиран от останалите, т.е. групата е "атомизирана", но все още всеки от тях има някакви отличими белези (бивш офицер, бивш индустриалец, кулак, банкер, политик и т.н.), както отделните атоми на химичните елементи.

От друга страна, появява се общата характеристика "бивши", защото тези хора не са вече офицери, полицаи, кулаци и т.н., а и не поддържат политическа или икономическа връзка помежду си, защото са загубили "общия си знаменател". Така в отчетите на ДС започва да преобладава понятието "бивши хора" за указване на преките политически противници на режима.

Успоредно с това умело се прилага класовия подход при "сепарирането" на враговете и прилагането на репресии. Резултатът? ДС разбива отделните вражески групи на отделни елементи и ги обединява по класов признак - едните стават бивши и отписани, а на другите се дава шанс в бъдеще.

Неслучайно към земеделците е приложен чекисткият подход на "разложение и приобщаване" като масов метод на разделяне и подбор, докато "бившите хора" са изолирани от обществото и приобщаването им е въпрос на собствен избор, както отбелязва ДС.

По-късно, с окончателното изолиране на враговете от ключови позиции в обществото и тяхното маргинализиране, след разкъсване на връзките помежду им, се появява понятието "контрареволюционен остатък" и съответната вражеска линия в ДС е наречена "контрареволюционни остатъци", а децата на враговете са определени като "поколение на бившите хора".

Единствената вражеска линия под контрола на политическата полиция, която остава непроменена от първите години след Девети, е духовенството. То има собствени специфични характеристики, отделено е като институция, трудно се прониква отвън в неговите среди и затова срещу него се прилагат методите на разложение и превземане отвътре чрез компрометиране и вербуване.

От цялата маса на враговете, която вече е разбита на елементи след класова сепарация, комбинирана с репресии и разложение, се отделят годните за новия живот в условията на комунистическото общество, а другите - остатъкът, е обречен на доизживяване под контрола на ДС. На всички нива се прилага и болшевишкият подход на заличаване дори на спомена за бившите хора.

Тази еволюция в деструктивните действия е свързана с другата "конструктивна и оптимистична" линия - това е генералната линия на БКП за изграждане на "новия социалистически човек". В крайна сметка това е мисията на Коминтерна и на всеки от комунистите в световен мащаб: да р"азрушат гнилия капиталистически строй“, да наложат "нов ред" и да изградят общество от "нови хора" с постепенно заличаване на класовите различия, пишат Лилков и Христов.

От ИК "Сиела" пък напомнят, че темата за бившите хора не е обект на специално изследване до 2014 г., когато бива разработена за първи път от проф. Вили Лилков под формата на публичната лекция "Бивши хора по класификацията на ДС" и представена пред обществеността в София и други градове у нас.

Източник: ИК "Сиела"