Предателства, убийства и кастрации - битката за лидерския пост при торите е прекалена дори за "Къща от карти", пише авторът на книгата Майкъл Добс* във в. "Дейли телеграф" по повод трусовете и оставките в политическия живот на Острова

Мислех си, че писането е лесно. Докато пишех "Къща от карти" преди 29 години, просто вземах реалностите от Уестминстър и ги разводнявах, за да ги направя достоверни. Но дори с маркуч няма как да се измие толкова кръв по стените.

Виж още: Франк Ъндърууд - съвременният Макиавели?

Поръчкови убийства, кастрации, конспирации и публично разпъване на кръст - дори необичайната гледка Майкъл Хезълтайн да осъжда предателство. Мислех, че вече няма какво да ме изненада, но явно дори и старите кучета се нуждаят от нови начини да гонят своите играчки.

Или може би винаги е било така. Спомням си, че бях 15-годишен, когато ми дадоха пиесата от Шекспир "Юлий Цезар". Сърцето ми се сви. После я прочетох и пред мен се разкри блестящ замисъл. Най-великият човек на земята, най-благородният от всички римляни - пронизан и кървящ до смърт на стълбите пред своя Капитол, убит от най-добрите си приятели.

Почти 2000 години по-късно беше ред на Маги Тачър, измъкната насила от Даунинг стрийт, цялата в сълзи и със забити приятелски ками отпред и отзад. Сега ДК и Борис. Предателството е вечно.

Виж още: Кой ще наследи Дейвид Камерън? Шок - няма да е Борис Джонсън

Но в много отношения то е и жизненонеобходимо. Да си го кажем право, политиката изисква да влезеш в конюшните с лопата и да пробваш колко от кафявата маса можеш да изринеш, като същевременно си наясно, че в крайна сметка ще бъдеш затрупан от нея. Но все пак в това се съдържа и някакво благородство.

Лидерството изисква жертви, за предпочитане дадени от други хора, но в крайна сметка и от самия теб. Помните ли кога за последно премиер се оттегли с достойнство? Беше Харолд Уилсън преди 40 години и дори тогава беше продиктувано от влошено здраве.

Преди шест месеца, дори преди шест седмици Дейвид Камерън беше привидно недосегаем, с безспорно надмощие, и се канеше да напусне тогава, когато си поиска - но накрая събитията и най-близките приятели му видяха сметката. А сега убийците Борис и Майкъл, подобно Брут и Касий, както Хезълтайн и Хау преди тях, установиха, че окървавеното наметало не може да бъде скривалище.

Виж още: Капанът, заложен от Дейвид Камерън, може да убие Brexit

Уроците на историята се повтарят по забележителен начин, променили са се само методите за убийството на един човек. Живеем в епохата на интернет. Исус е бил предаден с целувка, Борис - с имейл.

И все пак в политиката, в края на краищата, предателството е към самите себе си. Няма такова нещо като пълна политическа честност. Това е отборна игра, която изисква компромиси не само с нашите колеги, но и с нашите принципи, а понякога дори с истината. Чертаем линии в пясъка и даваме обет да не ги прекрачваме. Тогава духват ветровете на промяната, пясъкът се размива и губим диря къде се намираме.

Виж още: Когато Тачър спечели една от най-важните си битки

Гледах как Маргарет Тачър губи тази диря. Както се случва с великите лидери, тя стана все по-нетърпелива, неотстъпчива, погълната от самата себе си, неадекватна и старомодна. Тя никога нямаше да си отиде с мир. Това предизвика Шекспировата трагедия и проливането на сълзи от болка пред прага на "Даунинг стрийт".

За мой късмет това доведе до моята "Къща от карти", която в различните си драматургични форми включва политици, които убиват журналисти. В действителност никога не съм чувал за министър-председател, който използва властта си, за да убие журналист, макар да подозирам, че когато гледа Борис Джонсън, Дейвид Камерън си мисли дали все още има време за това.

Виж още: Какви са аргументите на Борис Джонсън против ЕС

Торите не сме единствените, които са в състояние да демонстрират по зрелищен начин своето самоунищожение. Колегите ни в Лейбъристката партия изглеждат еднакво склонни да се залеят с бензин. О, другари мои недоверчиви, подайте ми кибрита! Слава Богу, че ги има тези готини либералдемократи - но Бог няма нищо общо с това.

Преди век лидер им беше прелюбодеецът Дейвид Лойд-Джордж, двуличен, вероломен измамник (въпреки че нищо от това не го спря да бъде велик уелсец и военновременен водач).

Един от по-скорошните им лидери, Джеръми Торп, беше обвинен в заговор за убийството на своя интимен приятел, а преди три години зам.-председателят на партията Крис Хън бе вкаран в затвора за възпрепятстване на правосъдието.

Дотук трябва да сте започнали да осъзнавате, че този списък няма край.

Виж още: "Да, г-н министър", или саркастичният поглед на британците към ЕС

Казват, че политиката е втората най-древна професия, която е заела от първата по-голяма част от правилата си. Това е пълна глупост. Това е най-най-старата професия изобщо - и доказателства, че изобщо съществуват писани правила, няма открити.

Все пак обаче политиката означава да имаш душа, както и свинска зурла. Благородство се намира дори насред тинята, а мъже и жени са готови да се изправят пред неизбежната буря заради нещата, в които вярват, като се опитват да сторят всичко по силите си за другите, бидейки наясно, че какъвто и успех да имат, той ще е преходен. Повечето намират своето място в историята само в бележките под линия на нечии мемоари.

Въпреки настоящата бъркотия, не всичко е изгубено. Участниците в тази игра все още имат време да си спомнят, че "Къща от карти" е фикция, създадена с развлекателна цел, а не писмен инструктаж за действие. Ако се разровя достатъчно дълбоко, ще измисля съвсем нова книга, която започва тази седмица.

Партията на торите спира да се преструва, че е луксозна играчка за момчетата от елита, а немощните мъже ще се присъединят към Борис и Брут и ще се нанижат на оръжията си, за да оставят властта на Майка Тереза. И държавният кораб ще продължи да плава.

Мога да си помечтая, нали?

* Барон Майкъл Добс, виден деятел на британската Консервативна партия, пише политическия трилър "Къща от карти" в края на 80-те. Романът - мрачна история за алчност, корупция и неутолима политическа амбиция, - е екранизиран през 1990 г. от Би Би Си и пренесен в САЩ от "Нетфликс" през 2013 г. с Кевин Спейси в главната роля. Книгата е издадена на български през август 2014.

Виж още: "Да изиграеш краля" - продължението на "Къща от карти"

Източник: Майкъл Добс / в. "Дейли телеграф"