Средно над 30% от случаите на новообразувания се дължат на хранителни фактори

Ракът е сред социалнозначимите заболявания, които влязоха в първия пакет, гласуван от депутатите в рамките на промените в Закона за здравното осигуряване, което означава, че тези пациенти няма да доплащат за лечението си.

От голямо значение обаче и профилактиката, включваща редовни изследвания, проследяване на наследствеността и здравословен начин на живот. Последното е нещо, което до голяма степен зависи от самите нас.

Над 30% от всички новообразувания, установени в Европа и САЩ са свързани с хранителни фактори, сочат данните на Световния фонд за изследвания на рака.

Това означава, че рискът за възникване на ракови процеси може значително да бъде намален при положителна промяна в хранителното поведение.

Експертите приемат, че средно при 1/3 от случаите на рак (32-35%) може да се постигне превенция чрез промяна на хранителния режим. Предпазният ефект за различните видове рак варира от 10% за рака на белия дроб през 50% за рака на гърдата до 75% за колоректален рак (на дебелото и правото черво) и рака на стомаха.

Химичните вещества (вкл. хранителните канцерогени) предизвикват между 70 и 90% от раковите заболявания. Хранителните продукти могат да бъдат източници на канцерогени при следните случаи:

Печене на директен огън (грил)

При висока температура, особено при въздействие на директен пламък, настъпва пиролиза, продуктите на която проявяват канцерогенни свойства.

Канцерогени, които водят до рак на стомаха, могат да се получат както при изгарянето на храни, богати на белтъци, например месо и риба, така и при въглехидратните храни.

При храни, богати на мазнини и въглехидрати, се образуват полициклични ароматни въглеводороди (бензпирен, бензантрацен), а при храни, богати на белтъци - хетероциклени амини (хинолин, пиридин), които са с доказано канцерогенно действие.

Наличие на добавки в храните с потенциално канцерогенно действие

Нитритът, използван като консервант в пушени меса, бекон и други месни продукти, може да образува със съдържащите се в тях амини нитрозосъединения, които предизвикват рак на стомаха.

Установено е, че витамин С и витамин Е, както и флавоноидите (биоактивните субстанции, които се намират в растителните храни) потискат нитрозирането.

Рискът от канцерогенното действие на нитрозосъединенията значително се намалява чрез законодателно регулираното ограничаване влагането на нитрити при производството на храни и включването на витамин С.

През последните години това е довело до значително намаляване честотата на рака на дебелото и правото черво в индустриализираните държави. Независимо от това Световната здравна организация (СЗО) препоръчва умерена консумация на консервирани храни - наденици, салами, бекон, шунка - с цел намаляване риска от ракови заболявания.

Виж още: БАН доказа, че някои консерванти и оцветители причиняват рак

Някои добавки (напр. азо-бои), при които е установен мутагенен и канцерогенен ефект в експериментални условия, са забранени за употреба в храните.

Замърсяване на храните с микотоксини

При съхраняване на фъстъци и други ядки, бобови и зърнени храни (главно царевица), както и на някои плодове (смокини) в неподходящи условия - висока влажност и температура, се развиват плесени, които образуват микотоксини. Сред тях са и афлатоксините, които имат доказано канцерогенно действие за рак на черния дроб.

Замърсяване на храни с химически съединения с потенциален канцерогенен ефект

Остатъците от някои пестициди (ДДТ, "Линдан"), азотни торове (нитрати), ветеринарни лекарства, химични мигранти от опаковки за храни, полихлорирани бифенили, диоксини, арсен и тежки метали (кадмий, олово) са потенциални рискови фактори за ракови заболявания. Съдържанието им в храните е законодателно регламентирано и строго се контролира.

Роля на реактивните кислородни видове за канцерогенезата

Радиацията, голяма част от химичните канцерогени, стресът, травмите, инфекциите карат организма да произвежда повече реактивни кислородни видове и свободни радикали, които предизвикват оксидативни ДНК увреждания, мутации, канцерогенни трансформации и др.

Ефектите на свободните радикали и реактивните кислородни видове се смятат за едни от основните причинители на рак.

Оксидативният стрес представлява нарушен баланс между генерирането на свободни радикали в организма и антиоксидантната защитна система, включваща участието на специфични ензими, антиоксидантните витамини Е и С, редуциран глутатион и някои други ендогенни метаболити.

Източник: MH.government.bg