Германският седмичник "Ди Цайт" помества обширна статия по случая с агентурното минало на българската интелектуалка в Париж. Най-интересното в нея е телефонното интервю, обобщава Българската редакция на "Дойче веле"

Експертите действително смятат, че досието на Юлия Кръстева е автентично, но не и особено обременяващо - според тях то не съдържа недвусмислени доказателства за доброволна агентурна дейност на известната интелектуалка. Въпреки това досието е важен документ за лудницата на ХХ век, пише германският седмичник "Ди Цайт" в обширна статия под заглавие "Истината на досиетата", за която съобщава Българската редакция на "Дойче веле".

За пръв път през живота си Кръстева се вижда представена в лоша светлина. Кой се интересува от нейните многобройни награди и почести, когато става дума за шпионаж? Историята е твърде понятна и се разпространява със светкавична бързина. И тази история е следната: една млада, красива и бедна българка пристига през 1965 г. в Париж. И скоро левият интелектуален елит на френската столица е в нозете й. По-късно тя въодушевява и либерален Ню Йорк. А в действителност същата тази бляскава интелектуалка е била само дребна шпионка от България?!

"Постфактическа политика"

В нашия телефонен разговор, продължават по-нататък авторите на публикацията, Кръстева твърди нещо съвсем различно от онова, което казва "Сабина" според досието: "Никой не ме е разпитвал преди заминаването ми за Франция. Вероятно някой от апарата се е застъпил за мен. Никога не съм се опитвала да разбера точно."

"Лицето в това досие не прилича на мен. То не ме докосва и все пак ме скандализира", казва още Кръстева в телефонното интервю за "Ди Цайт". Същевременно тя съзнава, че тоталното отричане не помага. Досието изглежда "автентично" и в нейните очи, но интелектуалката, която тази година навършва 77, категорично се съмнява в истинността на съдържанието му и пита: 

"Аз имам един голям въпрос към Комисията [по досиетата, официално наречена "Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия", ComDos.bg - бел.ред.]: проверили ли са те дали тъй наречените факти, за които става дума тук, не са били манипулирани от авторите?". 

Кръстева не е сигурна дали ще може да продължи необезпокоявано досегашното си всекидневие и работа - или ще трябва да се заеме сериозно с отправените й обвинения, пише по-нататък германското издание. Едно не може да приеме:

"Дали са ми номер! Все едно, че като на затворник са ми татуирали някакъв номер на ръката - възмущава се тя. - Явно комунистите още тогава са се занимавали с постфактическа политика."

Кръстева не е съгласна с оневиняващата я позиция, че през 70-те, както преди това и в София, тя действително е разговаряла с българските другари, но без да подозира, че тези разговори ще прераснат в досие от тайните служби. Тя продължава да държи на собствената си версия, посочва "Ди Цайт". 

"Илюстрация на полицейските методи в служба на един тоталитарен режим"

Кръстева не може да си обясни наличието на своето досие по друг начин, освен като изфабрикувано от неговите автори, обобщава седмичникът. Още в края на 60-те тя била вече известна фигура в Париж. Всички я познавали. Поддържала тесни връзки с иконите на френския структурализъм, с Дерида и Фуко. Още през 1970 г. Ролан Барт публично хвалел теорията й за интертекстуалността.

Нямало нищо вярно в твърденията за срещи в някакво си "скривалище" или в кафене "Клозери дьо Лила". Тя твърди, че не познава агента Лука Драганов, до когото е изпратила картичка от Брюксел: "Не познавам този човек, името му не ми говори нищо". 

Още една измислица: в досието пише, че по време на Пражката пролет тя заела страната на БКП. Глупости, заявява Кръстева. Навремето заемала позицията на ревизионист, не била срещу Пражката пролет, а срещу линията на Съветския съюз, посочва Кръстева в интервюто за "Ди Цайт". 

Те правят от мен човек, какъвто аз не съм, протестира авторката на легендарната книга "Чужденци на самите себе си".

"Пълно с грешки!", възмущава се Кръстева, но особено се ядосва, че тъкмо "Ню Йорк таймс" в статията си по случая се въздържа от всякаква оценка за истинността на обвиненията. Това досие е идеална илюстрация на полицейските методи в служба на един тоталитарен режим, пише тя в своя официален сайт Kristeva.fr.

Юлия Кръстева преминава в контранастъпление, заключават авторите на публикацията в "Ди Цайт". 

Източник: Българската редакция на "Дойче веле"