Към момента над 58% от животинските видове, съществували към 1970 г., вече са изчезнали

До края на това десетилетие 2/3 от дивите животни, съществували по света през 1970 г., вероятно ще изчезнат. Това е един от основните изводи на публикувания в четвъртък доклад "За жива планета" на WWF.

Според данните от доклада Земята навлиза в напълно непозната фаза от историята си. Промените, които предизвиква човечеството върху планетата могат да доведат до шестото масово измиране на живи същества, като изследователите вече наричат този период антропоцен.

Оказва се, че световните популации на риби, бозайници, птици, земноводни и влечуги вече са намалели с 58% за периода 1970–2012 г., за който е последната събрана информация. Това създава ясна тенденция към намаляване с около 67% в рамките на половин век (от 1970 до 2020 г.).

"В нашата епоха дивите животни изчезват с безпрецедентни темпове. Не става дума само за прекрасните видове, които всички обичаме. Биоразнообразието е основа за здрави гори, реки и океани. С изчезването на видовете и техните екосистеми ще изчезне чистият въздух, водата, храната, които те ни предоставят", посочва Марко Ламбертини, генерален директор на WWF.

Данните от доклада показват, че най-сериозен е темпът на изчезване при сладководните видове - цели 81% от 1970 г. до 2012 г. Средният спад е от 2% на година, а при сладководните видове - 3,6% годишно. За същия период сухоземните и морските видове са намалели със съответно 38% и 36%.

Докладът "За жива планета" се базира на водещи изследвания за обема и въздействието на човешката дейност върху планетата. Подобна рамка, разработена от Стокхолмски център за устойчивост в сътрудничество с партньори, демонстрира, че човечеството е прескочило четири от девет планетарни граници – праговете, в които критичните процеси на земните системи могат да поддържат живота на планетата.

Докладът включва също и изследвания на Световната мрежа за екологичен отпечатък, които показват, че макар да имаме само една Земя, хората в момента използват ресурсите на 1,6 планети, за да си осигуряват стоки и услуги. Страните в Централна и Югоизточна Европа, като България, Унгария, Румъния, Словакия и Украйна, са близо до средното ниво и това е причината в района да има толкова запазено биоразнообразие.

Доклад "За жива планета 2016 г.: Рискове и стабилност в една нова епоха" е 11-о издание на основополагащата двугодишна публикация на WWF. Докладът проследява състоянието на над 14 000 популации на гръбначни животни от 3700 вида за периода 1970–2012 г.

"Въпреки че в доста отношения е със сравнително запазена природа, нашата страна не е подмината от тази тревожна тенденция. Много е важно в момента да се положат усилия за опазване на някои критично застрашени видове, като дунавските есетри, за чието съхранение WWF полага много усилия", посочва Веселина Кавръкова, ръководител на WWF-България.

Броят на едрите хищници в Европа също драматично намалява през последните два века, основно заради човешката намеса, като лов и загуба на местообитания. През последните няколко десетилетия обаче тази тенденция се обръща благодарение най-вече на действието на Директивите за птиците и местообитанията, които са гръбнакът на природозащитата в Европа. 

"Завръщането на риса в България, който също е в категорията на едрите хищници, е знак, че усилията за опазването на старите гори – неговият естествен дом - дават резултат", допълва Кавръкова.

Източник: WWF