Диви животни, снимани от деца

Вижте наградените снимки в младежките категории на фотоконкурса Wildlife Photographer of the Year - и кандидатствайте за следващото му издание

Сто снимки от дивата природа, избрани от международното жури на фотоконкурса Wildlife Photographer of the Year, могат да се видят до 28 май в Музея по естествена история в Лондон (NHM), който организира ежегодната надпревара. Тазгодишната селекция е направена измежду близо 50 хил. кандидатури от 92 държави, а отделните категории дават възможност за изява дори на най-малките фотографи.

Виж още: Най-добрата снимка от дивата природа 2017 - и 10 други наградени кадри от фотоконкурса

Следващото, 54-то издание е в ход и заявки за участие се приемат от днес, 23 октомври. Повече - на http://www.nhm.ac.uk/visit/wpy/competition.html. Междувременно ето най-добрите снимки от деца в тазгодишния конкурс:

Горната фотография, озаглавена Stuck in (букв. "заседнал"), е отличена в категорията "11-14 години". Заснета е от Ашлий Скъли (САЩ) в долината Ламар на националния парк Йелоустоун в един снежен и студен ден, докато женска американска червена лисица ловува край пътя, стъпвайки тихо по хрупкавия сняг.

От време на време животното спира, вторачва се и напрегнато се ослушва за движението на плячката си - вероятно полевка - под дълбокия сняг. Ашлий също е в готовност, с фотоапарата си, на задната седалка на колата.

Щом автомобилът се изравнява с нея, лисицата се ослушва, прикляка и скача във въздуха, пробивайки снега с предницата и муцуната си.

Махайки с опашка, хищникът остава в тази поза около 10 секунди, а после се измъква от дупката с помощта на задните си крака. Ашлей, която снима лисици отдавна, макар и обикновено край дома си, запечатва цялата сцена.

"‘Беше забавно да се наблюдава, но и буди уважение да видиш колко трябва да се старае лисицата, докато си набави храна. Искрено се надявах да успее", казва момиченцето. Героинята на фотоса обаче остава с празни ръце - и в този случай кадърът е "илюстрация на суровата реалност на живота през зимата в Йелоустоун".

The Good Life от Даниел Нелсън (Холандия) е големият победител в младежката категория и носител на първо място във възрастовата група "15-17 години". В горите на националния парк Одзала в Република Конго авторът се запознава с Како, който похапва сочен плод на африканско хлебно дърво.

The Good Life, снимка: Daniël Nelson / Wildlife Photographer of the Year 2017

След тричасов поход през гъста растителност с опитни водачи тийнейджърът стига до 16-членното семейство на Нептуно, където получава възможност за близка среща с общността на западноконгоанските низинни горили. Във влажния сезон те се наслаждават на обилната реколта от сладки плодове...

В този въздействащ портрет на горилата - отпусната и спокойна, младият фотограф е уловил приликата между тези диви маймуни и хората, както и значението на гората, от която те зависят, аргументират се от журито на фотоконкурса.

Како е на около 9-годишна възраст и се подготвя да напусне семейството, като трупа мускулна маса. Скоро той ще стане самотен мъжкар и вероятно ще се събере в група с други мъжки с надеждата до осем, максимум 10 години да стане глава на свое семейство.

Западните планиннски горили са критично застрашени от бракониерския лов заради месото им, болести (най-вече ебола), загуба на местообитания (заети днес от мини и нефтени платформи) и влиянието на климатичните промени, припомнят от британския Музей по естествена история...

Екатерина от Италия, която е на пет и половина, пък е спечелила при най-малките фотографи, до 10-годишна възраст, със снимка, озаглавена "Заобиколена от чайки". Подобно на всички от своето семейство, момиченцето също се впечатлява от природните гледки, а с фотоапарат започва да си служи още на четири.

При една разходка с лодка по крайбрежието на Централна Норвегия вниманието й привлекли не белоопашатите морски орли, които останалите снимат, а ятото сребристи чайки, които следвали корабчето им още от пристанището. Искали храната и след като Екатерина им хвърлила малко хляб, птиците я заобиколили от всички страни.

В началото се стреснала от тяхната дързост и клюновете им, но после започнала да ги снима, буквално изгубена в шума, пляскането на криле и цветните петна от крачета и клюнове в белия водовъртеж... От многото си снимки в този ден най-много харесва този кадър - заради начина, по който птиците изпълват бялото небе, и заинтригуваното изражение на чайката, останала на заден план.