Защо в българските университети учат твърде малко чуждестранни студенти, а преподавателите от чужбина са рядкост дори в елитните ВУЗ-ове на страната? Пита Николай Цеков от Българската редакция на "Дойче веле"

Добър атестат ли са българските дипломи за професионална реализация?

Журналистът Николай Цеков потърси отговори на тези въпроси от политолога доцент Даниел Смилов и професора по право Даниел Вълчев, който бе просветен министър през периода 2005 - 2009 г.

Бързото увеличаване на дела на хората, които завършват висше образование, е световна тенденция. Понастоящем около 1,4 млн. българи имат дипломи за завършено висше образование, а броят на студентите е вече почти 300 000 души. 

През 2020 г. 36% от младите хора на възраст между 30 и 35 години ще бъдат висшисти, гласи една от декларираните от България цели в рамките на инициираната от Европейската комисия стратегия "Европа 2020". 

Готови ли са многобройните български университети за предизвикателствата на модерното преподаване, в крак ли са те със световната тенденция към все по-кратки срокове за подготовка на добре обучени специалисти за традиционни и нетрадиционни професии в глобализиращия се свят?

"Най-най" и занижено качество

И в системата на българското висше образование се случват промени. Дали обаче те действително са в крак с времето и каква е цената на туткането и домораслите критерии за качество на преподаването и адекватност на учебните програми спрямо изискванията на българския и европейския трудов пазар? 

Бившият министър на образованието и науката проф. Даниел Вълчев е категоричен, че през последните десетилетия качеството на висшето образование в България се е влошило. 

"Като преподавател в Софийския университет следя абсолвентските випуски през последния четвърт век. През 1990 г. много малко бяха младите хора, които отиваха да учат в чужбина. Сега най-добрите се устремяват към задграничните университети. "Масовизирането" на висшето образование в България и появата на много университети се случиха изненадващо бързо и при много занижен контрол на качеството. Повечето от нововъзникналите "източници на университетски знания" понастоящем са просто едни средни училища, в които нито се развива наука, нито пък качеството на преподаването е на висота. Налагат се така наречените "меки специалности" – управление, бизнес-администрация, икономика и прочие, а не стимулираме инженерните професии например", изтъква проф. Вълчев.

Той подкрепя оценката на Световната банка, че въз основа на множество напълно формални критерии държавната Агенция за оценка и акредитация раздава неоправдано високи рейтинги на посредствени ВУЗ-ове. 

"Не може въз основа на броя на местата в библиотеката и още няколко подобни критерии тази агенция да раздава позитивни оценки за качеството на образование в отделните университети. Отгоре на всичко ректорите им добавиха към критериите за оценка свои самоделни показатели, които направиха всеки университет "най-най" или "съвършено уникален" сред другите в някое направление", не крие възмущението си проф. Вълчев. 

И добавя,че в България университетите предпочитат да се сравняват не с подобни учебни заведения в Европа или дори в съседните държави, а със "съседното село". 

"Размишлява се например колко Софийският университет е по-добър от Шуменския?! Как биха ви прозвучали на фона на подобни сравнения двата основни въпроса, по които се равняват най-добрите ВУЗ-ове в света, а именно колко носители на Нобелови награди преподават в тях и колко "нобелисти" самите те са произвели?" - реторично пита бившият просветен министър в кабинета "Станишев".

Трудното отваряне към Европа

Политологът доц. Даниел Смилов твърди, че много от проблемите в системата на висшето образование в България са свързани с учебните програми в университетите. 

"Този недъг е отчетливо наблюдаван във водещите ВУЗ-ове, които се нуждаят от атрактивни за чуждестранни студенти и преподаватели програми. Ето защо в българските университети решително трябва да се премине към повсеместно двуезично преподаване на учебния материал – на български и на някой от основните езици в света, които са свързани със спецификата на изучаваната професия. Съществуващото и сега в някои ВУЗ-ове паралелно обучение на чужди езици е по-скоро екзотика в системата на висшето образование", изтъква доц. Смилов. 

Според него, висшето образование е сериозно недофинансирано, налице е уравнивиловка в субсидиите към държавните ВУЗ-ове. 

Солиден недостатък в качеството на висшето образование в България поражда крайно ниският дял на научната и експерименталната работа в българските университети – с незначителни изключения като Техническият университет и Медицинската академия в София. Малко са публикациите и другите научни изяви на самите преподаватели.

Какво да се прави?

"Българските университети трябва да се специализират в три-четири области от водещите научни направления, защото страната няма ресурси за подготовка на всевъзможни специалисти. За разлика от хлопващите кепенци през лятото български университети, във ВУЗ-овете на развитите страни обучението е всесезонно и е в тясна връзка с липсващото на практика в България учене през целия живот. Там непрекъснато се организират всъвъзможни курсове за професионалисти и за хора, желаещи да разширят хоризонта на своите знания", изтъква проф. Даниел Вълчев. 

"Масовизацията на българското висше образование сама по себе си не е лоша идея. Но тя не бива да се възприема само като брой на записаните студенти. Все още липсва качество в тяхното обучение и професионална реализация. Тук отново се сблъскваме с проблема на уравнивиловката в разпределянето на ресурсите на държавата към всички държавни университети и с липсата на държавно финансиране за частните ВУЗ-ове. Нека всички да участват в „масовизацията“ на висшето, но стимулите да отиват предимно към оценените по световните стандарти качествени български университети", призовава доц. Даниел Смилов.

Източник: Българската редакция на "Дойче веле"