При най-популярните направления сред студентите безработицата е по-висока от средната

Масово българските студенти се ориентират към специалности, при които реалзацията е ниска. За модерните сферите, където има най-голям приток на студенти като психология, публична администрация и др. безработицата е висока. 

За разлика от това наплива към направления с глад за образовани кадри като енергетика, транспорт и др. е в пъти по-малък. Това показват данните от сравнителния анализ за реализацията на студентите, завършили различни професионални направления, направен през рейтинговата система на университетите rsvu.mon.bg.

Най-популярни, но без перспектива

Така например безработицата при студентите от всички университети в България, завършили психология - специалност, която за четвърта поредна година е най-желана в Софийския университет, е 4,03%, което е над средната безработица (3,77%) при всички професионални направления. Там се наблюдава и ръст при хората, които не си намират работа по специалността - от 1,77% през 2012 г. на 2,56% през 2014 г.

Все пак успокоителното е, че близо 60% от завършилите псухология си намират някаква работа (не задължително по специалността), за която се изисква висше образование.

При втората по популярност специалност в СУ - публичната администрация, положението е подобно, като при завършилите това направление безработицата е още по-висока - 4,43%. По показател "приложение на придобитото висше образование" пък положението е доста тревожно - едва 36% от завършилите тази специалност си намират работа, за която се изисква диплома за висшист. 

Подобно е положението и с третата и четвъртата най-желана специалност в СУ - английска филология и социални дейности. При филологиите безработицата е много малко под средната - 3,70%, а при социалните дейности стига цели 4,89%. И двете направления са под средното ниво на приложение на наученото - съответно с 42% и 45% лица, намерили си работа, за която се изисква висше образование.

Въпреки големият глад за качествени учители и скокът в интереса към специалност педагогиката, безработицата тук е 3,45%, доста далеч например от медицината, където безработицата е едва 0,13%. За сметка на това пък броят на хората, които успяват да намерят приложение на придобитата си специалност, е значителен - 72%. 

Виж още: Спират евростипендиите за право и икономика

Голямо търсене има в...

Обратното е полжението при специалностите, към които няма голям наплив на кандидат-студенти, но пък има глад за кадри. В направление енергетика например, за което работодателите се оплакват, че има недостиг, безработицата е едва 2,60%. В направление транспорт, корабоплаване и авиация също безработицата сред завършилите е относително ниска - 1,95%. При информатиката и компютърните науки процентът на безработни е 2,78%, като приложението на придобитото образование е 67%. 

Изключение от тази тенденция например правят металургията, химичните технологии, туризмът и машинното инженерство, където процентът на безработните висшисти е над средния - съответно по 4,55%, 4,14%, 4.02% и 3,43%. Странното тук е, че хем има недостиг на хора, завършили въпросните специалности, хем при тях безработицата е доста висока. 

Това може да означава, че или квалификацията на дипломиралите не удовлетворява работодателите, или че студентите са се записали във въпросните специалности само за да имат висше образование, без да имат намерение след това да прилагат наученото.

Най-(без)перспективни специалности

В дъното на класацията с най-висока безработица се нареждат завършилите направленията животновъдство - 7,12%, биологически науки - 6,34%, религия и теология - 5,47%, материали и материалознание - 5,20%, и науки за Земята - 5,16%. 

Най-ниска е безработицата в повечето направления, свързани със здравето - медицината, където безработицата е едва 0,13%, фармацията - 0,49%, общественото здраве - 1,39%. Нулева безработица е отчетена при завършилите направление военно дело.

Източник: в. "Сега"