Историите, които едно дете може да ти разкаже, са по-стряскащи от всеки филм на ужасите

Малките деца са сладки, обичливи, приятни и да ги гледаш за 2-3 часа, докато родителите им си имат работа е оптималното време да се насладиш на компанията им. Въпреки това има определени причини, които могат да те откажат от общуването с деца за години напред. Дребосъците имат изключително богато въображение, а понякога са изключително чувствителни към това, което не може да се види с очи. 15 истории на различни хора по света свидетелстват за това, че понякога е по-добре да откажем на приятели да гледаме отрочето им за няколко часа:

1. "Преди няколко години слагах детето на едни приятели да спи. Тя беше на три годинки по това време и упорито отказваше да си ляга. Попита ме защо пък да трябва да ляга да спи и аз ? казах: "Защото е късно и малките момиченца трябва да получат добра доза сън". Тогава тя посочи празното пространство в ъгъла на стаята и каза: "Ами това малко момиченце?""

2. "Преди две години разглеждах годишния ми албум от началното училище заедно с 5-годишната ми братовчедка. Когато стигнахме до снимките на второкласниците, тя посочи снимката на едно момче и каза: "Той изглежда по същия начин като Николас!" Когато попитах кой е Николас, тя ми отговори: "Момчето, което живее в моя гардероб" и продължи да гледа в снимката. Умрях от страх."

3. "Човече, малките деца знаят много неща. Племенничката ми е на четири и постоянно говори за нейната "по-голяма сестра". Тя също така постоянно говори на нея. Въпросът е, че тя е единствено дете и си няма идея, че майка ѝ беше бременна няколко години по-рано, но изгуби детето. Това ме стряска."

4. "Тъкмо отивах към банята на втория етаж в къщата на леля ми, когато видях малката ми братовчедка Ейприл на стълбите. По това време тя беше на четири и много живо дете, а в конкретния момент беше заета да прави смешни физиономии. Когато я попитах какво прави, тя ми отговори, че се опитва да копира "дамата с плитката". Попитах я къде е тази жена и тя ми посочи гредата на парапета на стълбите. Попитах я: "Ейприл, какво прави дамата?", а тя ми отвърна че "прави смешни физиономии". Усмихнах се и продължих напред, когато Еприл казан нещо, което буквално ме закова на място. "Плитката ѝ е около врата." Накарах я да повтори това, което е казала. "Ейприл посочи пространството под гредата на парапета и каза: "Жената виси на плитката си и прави смешни физиономии", след това започна да наподобява физиономия, която приличаше страшно много на човек, който се задушава."

5. "Трябваше да гледам Джак (на пет години), който казваше, че човек на име Джейкъб, който е облечен като дървар, седи до мен на дивана. Джак трябва да е видял шока по лицето ми, защото каза: "Не се притеснявай, той не е въоръжен""

6. "Малкият ми племенник беше свикнал да говори за жена, която го посещава в стаята му през нощта. Той каза, че тя носела червена рокля, името ѝ било Франи, щяла да му попее, но обаче се удавила."

7. "Веднъж гледах няколко деца, докато родителите им са на кино. Сложих най-малкото (на 4 г.) да спи и седнах да гледам телевизия, докато родителите се приберат. На следващия ден родителите ми се обадиха. Според 4-годишното им дете аз съм стояла в коридора и съм гледала в него дълго време, усмихвайки се. Честно казано бях толкова объркана, че не знаех какво да кажа."

8. "Веднъж с една приятелка трябваше да гледаме 4-годишния ѝ братовчед. Тя вярва в прераждането и реши да тества теориите си върху малкия си братовчед. Започна да му задава въпроси, които той не разбираше напълно, но след това започна да отговаря. "Какво беше преди да се родиш?" Той отговори, че е бил диригенти и започна да размахва ръцете си, наподобявайки движенията на диригент. Проблемът беше, че детето се беше родило сляпо."

9. "Преди няколко години ми се наложи да гледам дъщерята на една приятелка. Те живееха в апартамент с голям вътрешен двор. Малката излезе през стъклената врата, водеща към вътрешния двор и се загледа за няколко минути, без да помръдва. Малко след това тя побягна обратно и се сгуши в мен, викайки "Страшно, твърде страшно!" Не ме оставяше да я пусна на земята и настояваше да остана при нея в следващия половин час. По едно време започна да повтаря едно и също нещо: "Тъмният ще влезе вътре. Тъмният ще влезе вътре"."

Виж още: Какво ни липсва от детството

10. "След като го завих, той каза: "Нали знаеш, че не съм убивал никого. Те не трябваше да ми взимат ръката. А подът е целият в кръв". Моята теория - прероден войник от Втората световна война."

11. "Тъкмо гушках 3-годишното дете на една приятелка, когато то ми каза напълно сериозно: "Обещавам ти, че никога няма да оглозгвам костите ти. Обещавам.""

12. "Преди няколко месеца загубих приятеля си заради заблуден куршум. Няколко дни след това отидох да видя малкия му братовчед. Той дойде при мен, докато плачех, и ме попита защо. Отговорих му, че приятелят ми ми липсва. Тогава той направи объркана физиономия и каза сериозно: "Защо? Той седи там на верандата.""

Виж още: Тези деца ще ви оставят без думи

13. "Преди известно време се грижех за едно малко момиченце на име Сара. Тя обичаше да я гледам аз. Знам това, защото майка ѝ ми каза, че ме предпочитала пред останалите гледачки. Сара обаче отиде една стъпка по-напред и ми каза: "Когато умреш, ще те сложа в стъклен буркан, за да мога да те гледам винаги.""

14. "Една вечер гледах малкия ми братовчед в Монтана (САЩ), когато той започна да ми разказва за "Страшния мъж", който живеел в спалнята на родителите му. Той се появявал, след като посети и родителите му. Направих грешката да попитам братовчед си как изглежда този страшен мъж. "О, той няма лице", каза малкият."

15. "Една вечер трябваше да гледам децата на една приятелка. Най-малкото, което беше на около пет години, нарисува рисунка на жена, висяща от тавана. Детето ме погледна и каза: "Тя ми каза да го нарисувам. Тя идва за теб. Крий се.""