Религията настъпва и в политиката. Това коментира Джон Миклетуайт, главен редактор на сп. "Икономист" (The Economist), в специално интервю за Bulevard.bg

Джон Миклетуайт е роден през 1962 г. в Лондон, Англия. Учи в престижния Magdalen College към Университета на Оксфорд - колеж, основан през 1458 г. След дипломирането си работи две години в Chase Manhattan Bank. Попада в "Икономист" през 1987 г., като първоначално отговаря за бизнес сектора на изданието. От 1990 до 1993 г. ръководи офиса на списанието в Лос Анджелис, а през 1994 г. става редактор на американското издание в Ню Йорк. През 2006 г. вече е главен редактор в централата на "Икономист" в Лондон. 

- Г-н Миклетуайт, какво е да си главен редактор на "Икономист"?

- Това е най- добрата работа в медийния бизнес. Работа, за която може само да мечтаеш.

- Коя е най-характерната черта за редакционната политика и култура на вашето списание? 

- "Икономист" изпълнява пред публиката една и съща либерална песен повече от 160 години. В тази песен става дума за свободна търговия, отворени пазари и либерална икономика, свобода на индивидуалната инициатива. 

Нашия основен фокус е светът! Ние се опитваме да бъдем универсално списание, което да се харесва и чете по цялото земно кълбо. Едно списание за всеки читател. Едно списание за всяка географска точка на света. 

Изключение от това правило прави само британското ни издание, което винаги има две допълнителни страници, акцентуващи върху местен проблем или тема. Също така излизаме и с различни корици за отделните континенти или региони.

Никога не засядай с шефа в асансьора. Агенция AMV BBDO, Лондон. "Икономист" е едно от най-добрите икономически и политически публицистични издания в света. Седмичникът е основан през септември 1843 г. в Лондон от Джеимс Уилсон. В началото "Икономист" нарича себе си "вестник", макар че излиза на лъскава хартия, характерна за новинарските списания. Издава се в Лондон от The Economist Newspaper Ltd., която е 50% собственост на "Файнаншъл таймс" (Financial Times), а останалата половина се държи от частни инвеститори, сред които много от работещите в изданието. 

- Кои са главните конкуренти на вашето списание и как се справяте в тази борба?

- Тук би трябвало да кажа, че наши преки конкурентни са бизнес списания като BusinessWeek, The New Republic или LA Times, но аз не мисля така! 

Нашия най-голям конкурент (и враг) е времето, свободното време на хората. Това в още по-голяма степен важи за нашата аудитория. 

Читателите, които си купуват "Икономист", са много заети и ако днес са им останали 10 свободни минути, те доста ще се колебаят дали да ги отделят за нас, дали да се поровят в Мрежата, или да гледат телевизия или любим филм. 

Определено това е най-голямото предизвикателство за "Икономист", защото от нас постоянно се изисква да предоставяме пред публиката нещо ново, интересно и адекватно.

Джон Миклетуайт е един от най- добрите експерти по теми като глобализацията на света, американската бизнес култура, вътрешнополитическата система на Америка, външната политика на САЩ, международната политика и трансатлантическите взаимоотношения. 

- До каква степен появата на новите медии са предизвикателство за цялата медийна индустрия? Какви дивиденти може да се извлекат от този факт?

- Интернет е миксмедия. Този микс предоставя множество нови възможности, но и заплахите са се умножили многократно. 

В конкретния случай с нашето списание - мисля, че позитивите са много повече, отколкото негативите. Какво имам предвид? Сега ние имаме възможност да достигаме по коренно различни начини до нашите читатели - чрез блогове, коментари, мултимедия... Новата форма предполага и ново съдържание.

Сега темите идват не само от печатното издание на "Икономист", но и от читателите ни в интернет. Този двоен филтър прави съдържанието на списанието още по-цветно, разнообразно и качествено.

- Ролята на журналистиката променила ли се в началото на новото столетие? Кои са най-важните качества, които трябва да притежава един журналист сега?

- Основните качества си остават същите. Нюх към истинската новина, честност, умение да пишеш добре, оригинална гледна точка върху света и живота... - това са вечните, класическите фундаменти на качествената журналистическа работа. 

Останалото е външна обвивка, която се мени в зависимост от последните технологични открития в медиите.

Дълъг е списъкът от книги на Миклетуайт, посветени на една или друга от тези теми. Най- продаваната му книга е "Дясната нация: консервативната сила в Америка", написана в съавторство с Ейдриън Уулдридж, кореспондент на "Икономист" във Вашингтон. Джон Миклетуайт е чест и желан гост в политическите и бизнес предаванията на CNN, ABC News, BBC, C-Span и NPR.

- Вие ли пишете заглавията на материалите в "Икономист"?

- Това правят самите журналисти. Аз никога не се меся в текстовете. Естествено, че всичко се координира с мен и втория главен редактор на списанието.

- Има ли решения, които са само от компетенцията на главния редактор?

- "Икономист" е едно от най-влиятелните бизнес списания в света. Коя партия да подкрепим по време на парламентарни избори във Великобритания или зад кой кандидат за президент на САЩ да застанем - това е решение, което взимам аз. 

"Икономист" винаги има ясна и категорична позиция, а, повярвайте ми, това хич не е лека работа и лесен избор. Много по-удобно е да си "приятел" с всички.

- По какви критерии одобрявате една статия? Често ли отхвърляте журналистически материали?

- Да, често се случва да падат журналистически материали. Много е трудно да напипаш златната среда между онова, което искаш да кажеш на читателя, и това, което си премълчал. 

От една страна, журналистът е филтърът между новината и аудиторията, но от друга, това, което си съкратил в текста, може да е по-важно от онова, което си оставил и разказал. 

Ако усетя, че има залитане в една от тези две крайности, не се колебая да сваля един материал или интервю.

- Вие сте експерт по теми като американската политика и глобализацията на света. Коя е темата, която сега ви вълнува най-много?

- Забелязвам, че все по- голяма роля започва да играе религията в политиката. Това го нямаше през ХХ век, но в началото на новото столетие тази тенденция става все по-осезателна. 

През ХХ век имаше дори и опити религията да бъде изтикана в ъгъла от държави, където властваха комунистически или фашистки режими. Сега обаче нещата са различни.

Религията настъпва отново в отделните региони по света, но тя вече не е спусната отгоре, а е въпрос на личен избор. Това кара и политиците да се променят, защото ще трябва да се съобразят с този избор на всеки от нас. 

Мисля, че този процес е много интересен за наблюдение и анализ, който тепърва ще се развива и ще ни подскаже накъде ще тръгне светът.

"Икономист" - боклукът в икономиката. Агенция AMV, Лондон. Заради своята глобална тематика и ориентация се смята повече за международно, а не английско издание. Статиите в списанието не се подписват. Редакционната колегия носи колективна отговорност за материалите в изданието. Целият безценен архив на "Икономист" от 1843 до 2003 г. е качен в интернет и е достъпен за всички.




0 Коментара

  1. Няма коментари.
    Бъди първия коментирал! Вход Регистрация Влез с Facebook