За политиката отвътре и нацията отгоре

Любен Дилов-син е едно от най-любопитните лица в българския обществен живот. Шоумен, водещ, журналист, писател и политик в едно. Той е както извън политиката, така и дълбоко в нея. Един нетипичен образ в една хомогенна среда, която обикновено се свързва с негативни пожелания. Затова и ние го потърсихме, за да ни покаже своя специфичен поглед върху тази почти най-древна професия, върху важните за него неща и върху талантите на българина по принцип.

Politicheski-aktiven-prez-godinite
На конгрес на БСП на 6 май 2000 г. Любен Дилов-син отива да поздрави социалистите със специално подбрана тениска

- Като говорител на парламентарната група на "Български демократичен център" ти си тясно свързан с живота в Народното събрание. Какво е различното в самата среда вътре в парламента сега спрямо времето, когато сам ти беше депутат?

- Сега имам няколко законопроекта изцяло мои, които с променлив успех се движат на различен етап. Като експертиза това събрание е доста по-лошо от 40-тото, в което бях депутат. Като екшън - безспорно е по-забавно.

- В кое амплоа се чувстваш по-удобно - на телевизионер, шоумен, водещ или на политик?

- Всъщност най-добре се чувствам като водолаз. Миналата година навърших 50 и си обещах през 2015 г. да не правя някакви проекти, а само да се гмуркам. Това и правя. Преди седмица се върнах от северен Тайланд и Бирма, където дайвингът беше вълшебен. Помагам и по малко на Движение Гергьовден, на което съм един от създателите и не му изневерявам вече близо 20 години...

Lyuben-dilov-sin-e-zapalen-vodolaz
Любен Дилов-син е изключително запален водолаз

- Ако направим паралел с "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски, трябва ли човек да продаде душата си на Дявола, за да се занимава с политика в България?

- То толкова души за продаване се предлагат, че цената им съвсем спадна. И изглежда - както още Гьоте е забелязал във "Фауст", Дяволът сякаш предпочита повече немски души, вместо такива от Изтока. Може би са по-добре направени, като колите... По принцип политиката изисква компромиси, тя, в крайна сметка, е точно изкуство на компромиса. Понякога това изглежда като продажност. Но истина е, че много хора влизат в нея, за да направят пари и буквално си продават задника, заради постове или политически позиции.

- Освен всичко друго, ти си и писател. Можем ли да очакваме в някакъв момент книга за политическия живот в България от кухнята?

- Имам подобна книга - "Циганите на Сатурн, секс с животни, бомба в парламента и други политически истории". Излезе преди десетина години и все още се намира тук-там. Но ако питаш за книга, тип "Къща от карти" - вероятно си струва да се направи такъв роман, не съм се замислял по темата...

- Ако политика беше животно, какво щеше да е?

- Вероятно много странно, шизофренно животно, дете на русалка и кентавър. Нищо не му е цялостно...

- Един виц, който описва положението в България?

- Анекдотът е руски, но чудесно описва ситуацията тук: "Искахме да стане по-добре, но се получи както обикновено".

Novoto-zhuri-na-balgariya-tarsi-talant-v-deystvie
Любен Дилов-син като част от журито на "България търси талант"

- Като жури на "България търси талант", какви са наблюденията ти върху таланта на българина? И как може той да се развие у нас?

- Българите са точно толкова талантливи, колкото израелците, германците или американците, например. Това, което им пречи е лошо устроеното общество и най-вече завистта. Още Иречек пише: "Ако има български гений, то той ще е геният на завистта." На думи всички са големи патриоти, но когато трябва искрено да се зарадваш или да помогнеш на човек, който с таланти си ще прослави всички нас, става по-сложно... Започваме с традиционните: "Я, па тоя! Това и аз го мога", или "Тоя ли, бе?! Аз съм спал със сестра му". Едни такива гадни настроения, свързани с постоянното ни чувство за малоценност. Това пречи най-вече на талантите на България да се развият. Разбира се има и обективни фактори: малък пазар с ниска покупателна способност, например.

- Трите най-ключови фигури за България на ХХ век?

- Трите фигури на България за изминалия век за мен са Вазов, Стамболов и Владимир Димитров - Майстора.




0 Коментара

  1. Няма коментари.
    Бъди първия коментирал! Вход Регистрация Влез с Facebook