Срещнахме се с Георги Богданов и Борис Мисирков по повод вече приключващата им изложба "4-ти километър", която все още можеш да видиш до 17 ноември в Софийски арсенал - музей за съвременно изкуство (САМСИ).

Документален филм и 52 художествени фотографии с едноименното заглавие "4-ти километър" е последният проект на творческия тандем. С него двамата автори разказват историята на бившите военни казарми, разположени в сърцето на София - зад площада на Авиацията, които през 2015 г. ще се превърнат в най-големия научно-технологичен парк в България.

Сред куп стари предмети, много от които събрани именно от бившите военни казарми, се отдаваме на приятен разговор с Георги и Борис. 

Иначе двамата са приятели от гимназията и все още не са си омръзнали. Освен с комерсиалната си работа, са интересни с филмовата си компания Agitprop, която стои зад най-успешните документални, а и не само, филми в съвременното българско кино. 

- Изложбата ви приключва. Постигнахте ли целите си?

Богданов: В някаква степен надминахме първоначалните си очаквания, защото всичко започна донякъде скучно, а ние го превърнахме в нещо лично. Получихме класическа поръчка да се регистрира и да се направи документация на този терен - огромно парче земя, на което са се помещавали казарми, поделения, щабове, а сега предстои да се превърне в научно-технологичен парк, Sofia Techpark

Идеята бе да се направят филм и фотографии за документация, но по свой начин я надраснахме, защото превърнахме документалните фотографии и класическия филм с интервюта в нещо, което повече навлиза в сферата на изкуството. Надхвърлихме нещата, които човек просто би извършил като работа, защото като отидеш на това място, то не може да не ти спре дъха и да не искаш да го разкажеш по най-великия начин, на който си способен.

Резултатът под формата на изложба въобще не влизаше в плановете на нашето задание, така че той надхвърля много очакваното и за наша голяма радост финишира в галерия. Най-малко очаквахме такъв развой на събитията.

Мисирков: Накратко, вече сме леко одъртели, за да се занимаваме с неща, които са ни скучни. Гледаме всяко нещо, което подхванем, да си го направим интересно на нас самите.

- Соцтематиката като че ли не спира да е интересна?

Богданов: Всичко, което е история, е нормално да е интересно или по-скоро сме го разказали по любопитен начин.

Мисирков: "4-ти километър" си беше съзнателно решение, макар че това място има 100-годишна история като военен терен. Ние общо взето се концентрирахме върху нещата, които все още присъстваха там, което си е късният соц. Не сме посягали на историческата част. Показахме това, което усетихме на място.

- Колко време ви отне всичко?

Мисирков: Доста.

Богданов: Поживяхме си известно време там. Зависи как го броим - между два месеца до половин година. Често си носихме неща в офиса, да разсъждаваме вечер какви са тия предмети, тия снимки, кои са тези хора, какъв е животът им. Накрая може мястото да миришеше лошо, но картините станаха красиви.

- Кое ви е по-голямата страст - фотографията или киното?

Богданов: Тази изложба е много добър пример, че е трудно да ги отделиш. В различни моменти различно, но в този конкретен случай е идеално, че се случваха и двете.

- А какво подготвяте в момента?

Мисирков: Освен известно количество филми, които са в подготовка, готвим и други работи. През декември ни предстои проект, който подготвяме от половин година. Едно безкрайно заравяне в нашия архив от последните 20 години, от който извадихме заедно с наш австрийски приятел и много сериозен куратор 86 портрети, които трябва да виснат в Софийската градска галерия (СГХГ) през декември.

Богданов: Накратко, паралелно правим най-мащабната фотографска портретна изложба за годината. Хората по снимките са част от нашия живот, а неизбежно и от някакъв артистичен елит, актуален сега. Много любопитно четиво. Да видиш как някакви хора са изглеждали преди 20 години. Много сериозна портретна изложба.

Ненапразно кураторът е австриец, специално подбран, за да може да бъде максимално обективен по отношение на това, тези изображения да имат и фотографска стойност. Не искахме да са събрани, защото просто са сантиментални или човекът е известен.

Откриваме я на 16 декември. Ще бъде придружена с каталог. 

- Споменахте филми?

Мисирков: Този, който е малко по-напреднал, се казва "Дворци на народа" и се разказва за няколко дворци в бивши соцдържави. Започнахме с НДК и обхвана доста повече места. 

За останалите ще чуете, като им дойде времето.

- Коя работа ви е по-важна - артистичната или комерсиалната?

Богданов: С напредването на възрастта се опитваме да направим така, че артистичната работа да замести комерсиалната. Не казвам, че се справяме на 100%, но това неизбежно се случва. 

В чисто комерсиалната работа се появяват нови млади поколения, които са склонни за много по-малко пари, в много по-лоши условия и евентуално с много по-лош резултат да изпълняват поръчки, което в рекламния бизнес е добре прието, защото всеки продукт е еднодневка - има месец или два живот и се изхвърля. Т.е. качествата, които ние с нашия богат опит можем да предложим, не се търсят.

- Продуцирате много млади хора. Има ли име, на което трябва да обърнем повече внимание?

Богданов: Най-много внимание трябва да обръщате на Agitprop. В момента много успешно върви по света филмът "Последните черноморски пирати". Режисьор е Светослав Стоянов, а сценарист - Ваня Райнова. Филмът ще пристигне у нас напролет, много е хубав, не го изпускайте.

- От всички награди, които сте получавали, коя ви е най-ценната до момента?

Богданов: Обикновено най-ценната е първата. Първата ни голяма награда беше за филма "Георги и пеперудите" - "Сребърен вълк" в Амстердам. Не беше и мисля, че и досега не е постигано от български документален филм. Премиерата в Кан на "Проблемът с комарите и други истории", който бе първият български филм, представян там.

- Как избирате хората, които подкрепяте?

Богданов: Трябва да са много убедителни, много постоянни и ярки. Трябва да ни впечатлят.

Мисирков: Абсолютно задължително е да пламтят. При всички случаи сме готови да гледаме всякакви портфолия, папки, сайтове и да говорим с всеки, който иска.

Вече сме леко одъртели, за да се занимаваме с неща, които са ни скучни.

- Какво гледате повече - документално или игрално кино?

Мисирков: Всякакво.

Богданов: Напоследък гледаме конкретни филми заради определен сюжет, по който работим.

- А къде можем да гледаме старите ви филми?

Богданов: Старите ни филми ги има по книжарниците. "Георги и пеперудите" и "Проблемът с комарите" са страхотен коледен подарък. Ще ги намерите в "Сиела", "Гринуич", книжарниците на кината.

Мисирков: "Георги и пеперудите" може да бъде открит за легално гледане и в сайта netcinema.bg 

САМСИ се намира на бул. "Черни връх" 2




0 Коментара

  1. Няма коментари.
    Бъди първия коментирал! Вход Регистрация Влез с Facebook