Любомир Зографов пред Bulevard.bg - за наследствения занаят да изработваш подаръци за ценители, Светия граал като вдъхновение и умението да впечатлиш дори Бил Клинтън

"Зографов и син", основана през 1991 г., е семейна фирма за дизайн и производство на изделия от благородни и цветни метали и екзотична дървесина. Изработват ювелирни съдове, сувенирни реплики на предмети от антични съкровища, официални протоколни подаръци, интериорни и екстериорни декорации от метал (напр. парапети, решетки, арки), аксесоари за пури и лули и др. подобни.

Технологията, която използват, е близка до техниката на древните майстори, но обогатена със съвременни методи, за да се постигне качество и трайност.

Семейният занаят се предава по наследство - още прадядото Божин-Еманоил Стимений Зограф (1834-1926), родом от вардарския град Енидже, е художник, завършил иконография в Атина. По свидетелства на сина му Васил Зографов той изографисвал черкви в почти целия окръг, във Вардар, Кукуш, Дойран, Нигрита, Струмица.

Основател на фирмата е правнукът му Николай Зографов, който преди това се занимава с филигранна и сребърна бижутерия (до 1986 г.) и кована мед (1986-91 г.) за държавната "Народно творчество". Заедно със съпругата си Тициана той регистрира "Зографов и сие" на 10 април 1991 г.

През 2008 г., след като се дипломира в специалност "Метал" от Приложния факултет на Националната художествена академия (НХА), към тях се присъединява и синът им Любомир Зографов, а от следващата година в семейната фирма се включва и съпругата му Боряна Ангелова, сценограф, завършила НАТФИЗ "Кр. Сарафов".

"Паметникът на мира" от Любомир Зографов - гълъб на мира, изработен от 350 автомата "Калашников", в градинката на столичните ул. "Раковски" и "Гурко"

Сред притежателите на изделия от Зографови са Анджелина Джоли, Анатолий Карпов, Клаус Майне, Феликс Баумгартнер, Симеон Сакскобургготски, бивши и настоящи държавни глави като Албер II, Владимир Путин, Георги Първанов, Бронислав Коморовски, Нурсултан Назърбаев и Бил Клинтън, на когото президентът Петър Стоянов връчва изработената от тях награда на Центъра за глобален диалог и сътрудничество (CGDC) с форма на земното кълбо по дизайн на Любомир Зографов.

От 1 май 2014 г. компанията вече е ООД и се нарича "Зографов и син".

Пред Bulevard.bg Любомир Зографов разказва за отговорността да изработваш подаръци за ценители и известни личности, вдъхновението, което може да се черпи дори от Светия Граал, както и любопитни подробности за някои от най-интересните изделия в асортимента им.

- Разкажете за корените на този наследствен занаят.

- Прапрадядо ми Божин се е подвизавал под няколко имена, бил е иконописец, рисувал е икони в няколко църкви на Балканите. Има дори няколко рисунки в Рим, в базиликата "Свети Петър". Колкото и да е трудно, с този занаят е успявал да изхрани огромно семейство, което означава, че е бил добър в работата си. Мисля, че още оттогава е поставено началото на нашата артистична фамилия и за нас е допълнително вдъхновение да продължим по този път.

Божин-Еманоил Стимений Зограф (1834-1926). Негови стенописи има и в старата църква на Горна Джумая (дн. Благоевград)

- Вие лично как се ориентирахте към работата с такива материали - злато, сребро, кована мед?

- За мен беше естествен ход. От баща си знам, че като малък е бил силно впечатлен, когато на дъното на гръцки съд е видял надпис "Мен ме направи Никостен". Общо взето, успя да прехвърли това чувство и на мен - да градим идеята на фирмата, да се движим в тази посока: да създаваме неща, които да ни надживеят. Да създаваме емоция за хората и тези неща някой ден, някой друг да ги открие и по същия начин да бъде вдъхновен, както навремето някога е бил баща ми.

Николай Зографов в ателието си

- Ако започвахте сега, като млад човек, какво би било привлекателно и предизвикателно в това поприще?

- Нашата работа е много интересна, поне за нас, и аз лично не си представям друго поприще. Има поне няколко причини - да радваме хората, да оставим нещо след себе си... Но в работата ни има и много сериозна отговорност. Част от нашите изделия са притежание на хора като Бил Клинтън, Анджелина Джоли и куп други известни личности. Длъжни сме да се представим добре, да направим стойностни продукти, с които да ги впечатлим. И честно казано, това е нещото, което ме кара да работя всеки ден, все по-усърдно. Ако сега започвах отначало, бих искал точно това.

- Защо сте избрали да работите точно с такива материали?

- Това сме наследили като занаят, а и това са истинските материали. Те идват от дълбока древност и ние успяваме да им придадем доста по-съвременен облик - да изглеждат луксозни, да са качествено изработени.

Работим с различни материали - от стомана, цветни метали (мед, месинг), сребро, злато, скъпоценни и полускъпоценни камъни до екзотични дървесини като венге, абанос, орех, махагон. Обработваме ги по специфичен начин.

Общо взето, всяка година добавяме нова технология към асортимента технологии, с който разполагаме. Обичаме да експериментираме и да изготвяме нови модели точно чрез технологиите и материалите.

В ателието на "Зографов и син"

- Имало ли е случай поръчка или изискване на клиент да ви затрудни? 

- Да, бих казал, че немалко поръчки ни затрудняват, защото ние влагаме много усилия и старание да запазим духа и желанието на клиента, да отговорим на неговите очаквания. Това е така, защото обикновено нещата, които произвеждаме и изработваме, са за хора, които искат да оставят впечатление, да направят скъп подарък на някого.

Точно тук е отговорността работите ни да бъдат на достатъчно високо ниво, за да остане клиентът доволен. И обикновено това и е голямо предизвикателство, защото се опитваме да извлечем максимално информация, да знаем какво точно искат хората, какво точно харесват - и да го представим по възможно най-добрия начин.

- Кой е най-странният предмет, който сте изработвали; най-интересната и уникална поръчка, която сте получавали?

- Извън нашата продуктова гама имаме много уникални поръчки, които всеки път са на практика различни. Изработвали сме призове за големи събития, работили сме за киноиндустрията, за театъра, за операта, най-различни неща, които не влизат в нашия асортимент, но са не по-малко луксозни и носят в същата степен посланията, които търсим през цялото време.

Но не бих могъл да се спра на някоя конкретна поръчка и да кажа: това е най-странната. По-скоро всеки път е нещо ново и това ни радва - така се развиваме.

- Някои продукции и постановки, за които сте изготвяли филмов или сценичен реквизит?

- Работили сме по филма "Хитмен". Правили сме сценография за операта ("Пепеляшка"), в театъра ("Станция Астапово" и "Месец на село" на покойната вече Даниела Олег Ляхова, "Живот по три"). За реклами сме изработвали и някои по-нетрадиционни изделия, например сребърни подноси - продупчени...

- Казват, че "изкуството е мислене в материала". Какво значение има материалът за вас като творци, има ли някаква специфична емоция?

- Емоция има винаги. Материалът е от огромно значение, защото проектирайки нови модели, изпълнявайки нестандартна поръчка, ние винаги изхождаме от материала, винаги мислим чрез материала. Познаваме добре материала, с който работим, неговите възможности и неговите предели. И обикновено когато искаме да направим нещо уникално, нещо нестандартно, първо се съобразяваме с неговите възможности и след това мислим как да ги надградим, по какъв начин. Така че материалът е много важен за нас.

Емоцията е голяма, когато работим със скъпи екзотични дървесини. Предизвикателство е примерно, когато се изтеглят сребърни съдове. Това е един древен занаят, който в България все повече запада, специално изтеглячеството - а за наша голяма радост ние го умеем много добре. Изключително сложно е да се изтегли една сребърна чаша; като технология е процес, в който човек трябва да има много опит, дългогодишен опит. И ние точно това правим добре.

Сребърна детска чаша от "Зографов и син"

Така че наистина всеки път е емоция, още повече, ако имаме спешна поръчка. Случвало ни се е в рамките на 72 часа да се налага да изработим пет сребърни чаши с инкрустация на букви върху тях - не гравирани, инкрустирани. А това наистина е голямо предизвикателство, защото трябва да вложим много и да дадем същото качество, което по принцип се стараем да даваме - въпреки краткия срок.  

- Какво точно представлява изтеглянето, като техника?

- Повечето хора са запознати с точенето на глина върху грънчарско колело. Принципът е подобен - от дисков, листов материал върху стоманен калъп чрез инструмент, подобен на стоманен палец, ламарината обгръща калъпа и всъщност заема неговата форма. Но тънкостите по пътя са много...

- Ако трябва да изработите символ на България, например за българското председателство на ЕС, какво бихте предложили?

- Имаме много силни символи и е трудно да се спрем на някой, още повече за конкретно събитие. Честно казано, лично аз като българин бих искал символът да придава на нас, българите, увереност и самочувствие. Лъвът е хубав символ, още Паисий Хилендарски е писал за него, невероятните подвизи на българите по онова време и тяхната лъвска сила.

- Как се отнася навлизането на нови технологии към работата с класически материали като камък, благородни метали, дърво? Има ли поколенчески различия в подхода на майсторите?

- Има, определено. Именно това ценим най-много в нашата фирма. Стремим се, от една страна, да запазим автентичността, да използваме занаятите такива, каквито са били, а в същото време активно следим тенденциите и развитието на новите технологии, защото в много от случаите те ни подпомагат да покачим качеството на изработка, да вдигнем дори оборотите на работа в някакви моменти.

Понякога също така откриват нови хоризонти, помагат да измислим някой изцяло нов модел, който допреди няколко години не е било възможно да се направи.

- Опишете накратко някои от най-атрактивните си изделия: мачканите чаши (2000), дървените чаши (2012), сребърните съдове (2013).

- Мачканите чаши е един от първия тип модели в семейната компания, по проект на баща ми. Още в самото начало, поне аз знам историята така, той е бил под впечатление на легендите, които се разказват за Светия граал - и за него това е била чашата донякъде олицетворение на Граала. И затова той я прави такава, каквато я вижда.

Интересното е, че може би 20 години по-късно от една филмова продукция ни потърсиха с желанието да проектираме за тях Граала. Ние не го проектирахме - вече го имахме. Те го видяха, харесаха го, бяха много впечатлени от него - и просто поискаха да го направим по-голям, за да се вижда по-добре на екрана.

Сребърен бокал за вино от "Зографов и син"

- Работили ли сте по друг проект за публично изкуство, освен Паметника на мира?

- Правил съм като студент втори курс. Пак самостоятелно съм участвал като художник в изложби и конкурси, например за 200-годишнината на Андерсен. Като компания сме се представяли на изложения в страната и чужбина: "Лукс онли", Regalo, "Винария", "Импресия", HOMI / Argento в Милано.

- Сред вашите клиенти са били институции като президентската администрация, Министерския съвет, министерствата на финансите, вътрешните работи и отбраната, Народното събрание, ВВС, Софийската опера и балет, Европейската комисия, БАН и Археологическия музей, Националния исторически музей (НИМ). Усещате ли разлика в подхода или изискванията между българските и чуждестранните клиенти?

- Разлика има, но не между българи и чужденци. Всеки от нашите клиенти е развил изключително силно своята индивидуалност. Тъй като говорим за богати хора, успели хора, които вече са се доказали, и, общо взето, неимоверно носят със себе си своята идентичност - а ние не можем да я причисляваме към дадена страна, континент или етнос. Определено всеки от тях е различен и ние се стремим да отговаряме на конкретните желания.

- Коя ваша творба бихте искали да бъде открита от археолози в далечното бъдеще?

- В нашия асортимент имаме доста реплики на антични съдове, но се надявам да открият наш личен предмет, проектиран по наш вкус, олицетворяващ нас самите като хора. Ако това се случи, би било без значение кой предмет от всичките е. Това е целта - да оставим следа.

Златен венец от "Зографов и син"

- Имате ли емоционална връзка с точно определен предмет?

- Повечето предмети носят в себе си различни истории, тъй като в хода на нашата работа минаваме през много неща - и всеки път, когато преминем през някакъв процес, оставяме следа. Тази следа е някакъв нов модел, който носи хубавите и лошите истории от този момент, това че сме се борили да направим нещо конкретно.

Подобен пример са дървените чаши, когато наш близък поиска да направим като подарък за негов близък, но каза: "Трябва да е суперуникален, да е нещо, което не сте правили досега", тъй като той вече беше подарявал наши неща. Той много обича уиски, скъпо, марково уиски - и трябваше да измислим нещо на тази тема.

Много набързо ни хрумна идеята да направим дървена чаша за уиски, което беше абсолютно нестандартно до този момент. Стана страхотно изделие, с редица качества: то е термоустойчиво, т.е. можете да налеете студена напитка и няма да ви е студено на ръцете, ще стои дълго време, златото и среброто отдават допълнително за качеството на питието, а освен това изглежда много добре.

Получи се много хубав, прекрасен подарък и сме го запомнили като "чашата за юбилея", така остана във времето.

Сребърните съдове също носят много приятни емоции, защото са трудни за изработване и когато привършим дадено изделие, му се радваме като родители, които са успели да отгледат нещо хубаво.

- Сещате ли се за някоя любопитна или забавна история от вашата работа?

- Интересна история? Примерно Паметника на мира - водят го в Градинката на чайката, а той е всъщност гълъб на мира. През 2003 г., след като го поставиха на мястото, трябваше да бъде открит официално. На събитието присъстваше тогавашният английски посланик Ричард Стаг.

Смешното и забавното в тази история бе, че покриха цялото пиле с плат. Още тогава ги предупредих, че този плат няма как да се махне от 350-те калашника, които стърчат на всички страни, но те не ме послушаха. Когато на самото откриване трябваше да махнат плата, не се получи. Тогава се появи английският посланик и с дългия си чадър помогна за откачането на плата... Получи се препратка към българския чадър и Англия - и дълго време се въртя в "Господари на ефира" като гаф.

А Бил Клинтън не слуша какво му говорят при връчването на наградата, не гледа към публиката, просто грабва въпросното златно кълбо и започва да му се възхищава с отворена уста, без да чува нищо наоколо. Почувствахме се поласкани, че сме направили впечатление на американски президент, който е видял толкова много.

Куриозно е, че президентът Путин притежава един и същ предмет от нашите, златния киликс, два пъти - при две визити просто случайно получава един и същ подарък.

Първата реплика на предмет от антично съкровище е "киликсът", който "Зографов и син" правят през 2006 г. по инициатива на археолога Георги Китов




2 Коментара

  1. Cvetelina Hristova Тината

    Браво на тези хора, продължавайте да доказвате, че може да се създават стойностни неща в България!

  2. Small b366fdccf2599037dbedf5a34492505e57f66bd609965403d0ca905f0fca29f0 Венци

    Поздравления! Продължавайте да давате пример за това, че в България може да се правят произведения на световно ниво. Стига да има любов, желание и талант.