Те продължават седем седмици и през тях не може да се ядат продукти с животински произход

От днес започват Великите пости. Те продължават седем седмици и завършват с най-големият празник в православното християнство - Възкресение Христово. Това е и най-продължителният и важен постен период в годината, част от подготовката за Великден.

Великденските пости са "подвижни" и зависят от това кога се пада Великден. Последната, подготвителна седмица преди постите се нарича Неделя Сиропустна, или Сирни заговезни.

Постът включва следните седмици: Неделя православна, Неделя на св. Григорий Палама, Неделя Кръстопоклонна, Неделя на св. Йоан Лествичник, Неделя на преподобната Мария Египетска, Връбница и Страстната седмица, която завършва с Възкресение Христово.

Значение на постите

Според църквата Великият пост е време, в което човек трябва да се посвети на Бога, по примера на Христос, който е прекарал четиридесет дни в пустинята в пост и подготовка за това да се жертва и да изкупи греховете на всички хора.

През Великият пост човекът скърби заради своята греховност, станала причина за жертвата на Иисус Христос. През време на постите хората трябва да преосмислят поведението си и да се молят за опрощението на греховете си.

Виж още: Постите могат да ни отърват от токсините

Самите пости символизират покаянието на човека - чрез въздържание от определени храни, алкохол, лоши мисли и т.н. Целта е чрез смирение и покаяние да се стигне до Бога. Иначе казано, чрез постите християните се пречистват за Възкресение Христово.

Освен в Православната църква, постите се спазват от римокатолиците. Протестантите имат положително отношение към постите, без да ги смятат за задължителни.

Какво може и какво не може да се яде

Великденският Пост е най-строгият и най-важният от всички постове. В този период се забранява дори да се пуши и да се пият алкохолни напитки. През време на постите човек не може да употребява продукти с животински произход и бял хляб.

Разрешените храни са растителните: плодове - пресни или изсушени, зеленчуци, в това число и кисело зеле, туршии, кисели краставички.

От хлябовете е разрешен черният, типовият и сухарите. Могат да се ядат гъби, орехи, всякакви каши, приготвени с вода и е разрешено да се пие чай. На Благовещение и на Цветница е позволено в менюто да има риба.