Зимният сън е нещо повече от начин за преживяване на студения сезон - той е единствената възможност за животни като таралежа и язовеца да се спасят от гладна смърт, припомнят от варненския зоопарк

През зимните месеци повечето растения спират растежа си, а фауната с променлива температура, например насекомите, изпада в състояние на неподвижност.

Животните с постоянна температура - птици и бозайници, не реагират така. Някои от тях са способни да оцелеят и в ледената пустиня на Антарктида, но всички те трябва постоянно да поддържат телесната си температура в доста тесни граници, в противен случай ще ги настигне сигурна смърт.

Онези, които изпадат в зимен сън, всъщност не спят постоянно през целия сезон. Малките прилепи се унасят за най-продължителен периодбез прекъсване, но и те не спят по-дълго от месец.

По време на зимния сън някои видове изглеждат така, сякаш са умрели. Те са студени, а ако някой ги повдигне, приличат на безжизнени. Други пък

се събуждат веднага щом ги обезпокоят

Почти всички животни в зимен сън се събуждат, когато температурата спадне до степен, след която повече не биха могли да се събудят. Сигналът за събуждането най-често е потреперване, което започва в момента на покачване на телесната температура.

Спящите зимен сън животни могат да се събудят, за да пият вода, а събирачи на запаси като катериците стават на всеки два до 10 дни,

за да ядат от натрупаните резерви от орехи и семена

Единственият представител на семейство порови, който спи зимен сън, е язовецът. Той постила жилището си и приготвя малък запас храна, а когато настъпят студовете, се скрива вътре и запушва всички входове.

Там остава от ноември до края на март. Отначало яде от приготвената храна, като повечето време прекарва в дрямка, но после постепенно изпада в по-дълбок сън, докато заспи съвсем, и се събужда чак напролет. Тогава

излиза от жилището си съвсем изнемощял,

олюлява се и се търкаля по земята, докато се съвземе, а след това тръгва за вода и храна. 

Мечката изпада в зимен сън (летаргия) от декември до март, което се дължи не на студа, а на липсата на храна. През тези месеци тя преживява от натрупаните подкожни запаси.

За зимата си приготвя бърлога, като я разчиства, разширява и застила с листа, трева, мъх и клонки.

Мечи бърлоги са откривани на най-невероятни места -

в пещери и скални цепнатини, под корени на паднали дървета, бивши минни галерии, дупки под планински хижи и мостове. Входът им винаги е тесен.

Преди да си легне, мечката се охранва. Натрупва до 10-15 см мазнина и качва до 18 кг на седмица, защото зимният сън може да й коства до 50% от теглото. Храносмилателната й система се запечатва с нещо като запушалка и всичко погълнато се усвоява докрай.

Огромните й размери и плътната козина

намаляват охлаждането на тялото през студените месеци и така тя пести енергия.

Зимният сън е като леко вцепеняване, забавяне на сърдечния ритъм и дишането, с незначително понижаване на телесната температура, също като при обикновения сън. Този механизъм позволява

поддържането на мозъка в работно състояние,

особено при раждане, кърмене и опазване на малките в бърлогата.

Сърцето на будната мечка бие с 40 до 90 удара в минута, а когато заспи - с 8 до 10 удара. Броят на вдишванията за минута намалява от 10-45 на едно-две. Обмяната на веществата спада наполовина.

Мечката запазва бдителността си непроменена и се събужда от време на време. Реагира веднага и ако бъде обезпокоена.

Зимният сън на мечката е обект на многобройни научни наблюдения и заключения, свързани със съхраняването на доброто физиологично състояние на мускулатурата след края на зимата.

Източник: Зоопарк Варна (Varna-zoo.com)