Международен екип доказва това с находки отпреди 7,2 млн. години, открити в Гърция, на юг от Атина, и у нас - в местността Азмака край Чирпан

Еволюционната линия, водеща към човека, се е зародила не в Африка, а на Балканите преди 7,2 млн. години - това твърди международен научен колектив от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия, ръководен от проф. Мадлен Бьоме (Зенкенбергския център за човешка еволюция към университета в Тюбинген) и от проф. Николай Спасов от Националия природонаучен музей (НПМ) при БАН.

Най-близкият съвременен родственик на Хомо сапиенс е шимпанзето, а въпросът кога е започнало отделянето на човешката линия и къде е живял последният им общ предшественик е широко разискван в палеоантропологията.

Според съвременните теории се смята, че разделянето е станало преди около 5 до 8 млн. години в Африка.

Двете изследвания, публикувани на 22 май в PLOS ONE, обаче представят различен "сценарий" относно началото на човешката история - а в центъра му е т.нар. "грекопитек" (Graecopithecus freybergi), наречен от учените галено "Ел Греко".

Новата гледна точка се базира на изкопаеми останки, открити в Гърция край Пиргос Василисис, на юг от Атина, и у нас - в местността Азмака край Чирпан.

Долната челюст на грекопитека от Пиргос Василисис, открита от Фон Фрайберг през 1944 г. и описана като маймунска, но преопределена като хоминид и наречена Graecopithecus freybergi през 1972 г. от известния палеонтолог Кьонигсвалд. След 1990 г. челюстта е изгубена, но е намерена наскоро от проф. Бьоме. Поради лошата си съхранност допреди настоящото изследване, направено с най-модерни методи, грекопитекът е имал неясно място в семейството на хоминидите. Снимка: Волфганг Гербер / Университет в Тюбинген

В първата статия, озаглавена Potential hominin affinities of Graecopithecus from the Late Miocene of Europe, авторите показват, че и двете останки принадлежат към един и същи вид - изкопаемия хоминид (представител на човешкото семейство) Graecopithecus freibergi. Според учените неговите белези дават основание да бъде смятан за пряк представител на еволюционната линия, водеща към човека.

Втората статия под заглавие Messinian age and savannah environment of the possible hominin Graecopithecus from Europe, изчислява възрастта на грекопитека, като използва биохронологични и геофизични методи. Възстановена е също и засушливата саванна обстановка, в която е живяло това същество.

Грекопитеци в саваната - рисунка от Велизар Симеоновски, асоцииран сътрудник към Музея по естествена история в Чикаго и НПМ при БАН. В далечината се виждат и днес съществуващите възвишения Химетос и Ликабетос, както и саванните видове животни, установени според намерените фосили: мастодонта ананкус, предтечата на белия африкански носорог, трипръсти коне (хипариони), жирафите болиния, газели. Над саваната се носи червеният прах, идващ от Сахара

Открити са останки от мастодонта ананкус (Anancus sp.), преживното Tragoportax macedoniensis и някои други видове, което доказва, че възрастта на находищата Азмака и Пиргос Василисис е по-късна, отколкото на световноизвестното Пикермийско палеонтологично находище в Гърция. Анализите показват, че възрастта на находката от Азмака е 7,24 млн. години, а от Пиргос - 7,175 млн. години.

Всичко това определя грекопитека като най-стария хоминин, или предчовек, чиято възраст надвишава с няколкостотин години възрастта сахелантропа (Sahelanthropus), открит в Чад и смятан досега за най-древен.

Поради това най-ранният етап от развитието на човешкото родословно дърво би трябвало вече да се свързва с Балканите и Източното Средиземноморие, а не с екваториална Африка, както се приемаше до момента, заключават учените.

Горният предкътник от м. Азмака, край Чирпан, отнесен към грекопитека. Зъбът е намерен от семейството на Петър Попдимитров от Чирпан. През 2007 г. проф. Николай Спасов от НПМ и проф. Дени Жераадс от Парижкия музей разглеждат личната колекция и установяват принадлежността му към хоминидите. Това става повод за интензивни палеонтологически разкопки в местността, при които е намерена богата фауна, даваща биохронологично основание зъбът да бъде описан през 2012 г. като най-късния хоминид на Европа. Снимка: Волфганг Гербер / Университет в Тюбинген

Източник: Национален природонаучен музей при БАН