Бъдещето на космическите ни завоевания може и да не е толкова светло, колкото си мислим, а Пиърс Браун ни показва колко антиутопичен мрак можем да съберем

На фона на прогреса, който НАСА и различните космически програми имат, открването на седем нови, потенциално обитаеми планети и като цяло плановете до няколко десетилетия да има хора на Марс, мечтите за бъдещето на човечеството в Космоса стават все по-реални. 

Но какво можем да очакваме от това бъдеще? Нима ще е космическа утопия? Или може да очакваме нещо много по-мрачно и различно?

С темата се занимава трилогията на Пиърс Браун "Червен изгрев" - "Червен изгрев", "Златен син" и съвсем наскоро излязлата на пазара в България "Утринна звезда", издавани на българския пазар от "Сиела". 

Рядко се случва някоя история от жанра на научната фантастика да се чете толкова леко и бързо, че веднага след като си затворил едната книга, да посягаш към втората. С "Червен изгев" усещането е точно такова. Първите две книги съвсем заслужено спечелиха наградата на Goodreads в категория "Най-добър фантастичен роман на годината" за 2014 и 2015 г., а "Утринна звезда" е златен венец за тази трилогия. 

Trilogiyata cherven izgrev na piars braun

Романите на Пиърс Браун ни запознават със света, след като човечеството е успяло да колонизира Слънчевата система. Това обаче е станало на сериозна цена - хората е трябвало да се разделят на различни цветови касти, за да има ред и да се постигнат тежките цели. 

Най-нисшата каста са червените - обикновени работници, обречени с труда си да поддържат цялата система. На червените е обяснено, че те се трудят в недрата на Марс, за да могат идните поколения да населят планетата и да създадат върху нея нов рай. За да се случи това обаче, червените трябва да проявят саможертва и да работят омаломощяващи смени под земята, без дори да могат да излязат на повърхността (за която червените вярват, че е необитаема). 

Виж още: Откриването на "втора Земя" вече не е въпрос на "дали", а "кога"

На другия полюс са златните - те са фактическите управници и аристокрацията на това ново космическо общество. Те командват армиите, водят битки и най-вече заговорничат едни срещу други в добрите традиции на Римската идмперия (и най-упадъчните ѝ времена). 

В този свят се появява Дароу - червен, безумно влюбен в съпругата си, работещ до изнемога и като цяло справящ се с живота младеж, чиито амбиции не се простират кой знае колко далеч. Поне докато съпругата му не е убита от златен, а самият той не е спасен от "Синовете на Арес" - терористична/освободителна организация, чиято цел е да предизвика падението на социалния ред, ощетяващ нисшите цветове. 

Оттам започва пътя на отмъщение за Дароу, който от просто и обикновено червено момче, трябва да се превърне в могъщ златен, за да се слее с управляващата каста и да срине врага отвътре. 

Едно от най-добрите неща в трилогията "Червен изгрев" са героите - сложни и живи, опитващи се да бъдат хора на ръба на животинското и жестокото в себе си.

Самият свят също заслужава внимание - разделен на своите цветови касти, с есенции от различни исторически епохи и народи, той привлича с пъстрота. На моменти човек лесно може да забрави, че това е фантастика и сюжетът се развива в Космоса. 

Ако решите да подхванете тези три книги, пригответе си няколко свободни дни, защото историята увлича и няма да ви остави намира, докато не прочетете всичко докрай.