В народния календар Антоновден се отбелязва и като Чумин ден - празник за предпазване от болести и най-вече чумата

На 17 януари църквата почита паметта на Преподобни Антоний Велики, а имен ден празнуват всички с името Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.

В житието му е написано, че той прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. Преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил.

В народния календар на българите Антоновден влиза в състава на тридневен празничен комплекс. Празнува се за здравето на домашните животни. Отбелязва се първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата. Жените обаче не работят, а мъжете не впрягат добитъка.

Според една легенда имало двама братя близнаци - Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг. Затова и на Антоновден празнуват всички ковачи, железари и ножари.

Виж още: На Атанасовден зимата започва да си сваля кожуха

Антоновден е наричан още и Лелинден, Чумин ден. Празникът е свързан с предпазване от болести и най-вече "лелята" - чумата.

Традиционно на трапезата присъства содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.