Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на III век и починала през 305 или 306 г. Паметта ѝ се почита както в православната църква, така и в католическата на 4 декември

В православието Света Варвара се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт - които са нямали време да се покаят и причестят. 

В Полша денят на света Варвара е един от най-уважаваните празници. Обявен е и за Ден на миньора, тъй като светицата се смята за покровителка на миньорите.

Житието на Света Варвара

Света Варвара е родена в семейството на аристократ - езичник от Никомедия, Мала Азия или Хелиополис, Египет. 

В свое частно проучване богословът Венцислав Каравълчев твърди, че Света Варвара е родена в с. Елешница, Разложко, което в древността се е наричало Илиопол. 

Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият й баща я затваря в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. 

Когато баща й разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема светото кръщение.

Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват. Получава и съгласието от управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. 

По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че божието възмездие настига и родителя й, и управителя на града - те двамата са поразени от мълния.

През VI век мощите на св. Варвара са пренесени в Константинопол.

Преплитане на езическите и християнските обичаи

В някои райони на страната св. Варвара се смята за покровителка на децата, предпазвайки ги от болести, по-специално от дребна шарка. Затова хората я наричат "Баба Шарка". 

Жените месят и раздават за здраве "къпани" питки, наричани така, защото омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, и едва тогава се оформя на питка и изпича.

Питките се намазват с мед за умилостивяване на светицата и "Баба Шарка". 

В Добруджа вечерта срещу празника приготвят трапеза за "Баба Шарка", на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. 

В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство против дребна шарка.

Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето, а то да ги изяде без ръце.

В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

По седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.

В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на света Варвара, свети Сава (5 декември) и свети Никола (6 декември), има поговорка, която гласи: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща".