Датата е 7 юли 2017 г.., концертът е в Античния театър в Пловдив

Мнозина откриват лекарство срещу зимната депресия в резервацията на пътуване за лятото. Можете да изпробвате тази терапия и с плацебо - т.е. да си купите билет за предстоящия концерт на "Пласибо", които отбелязват 20 години на сцената. Гигът им, част от световно турне, е на 7 юли в Античния театър в Пловдив.

Очаква се групата да изпълни песни от юбилейния си ретроспективен албум A Place for Us to Dream. Излязъл в началото на октомври, той включва 35 от най-добрите песни в кариерата им плюс нов сингъл на име Jesus's Son. Луксозното издание се продава и с книжка с непоказвани снимки от личния архив на Молко и Олсдал.

"Пласибо" имат седем студийни албума, като последния, Loud Like Love, е от 2013 г.  У нас са идвали няколко пъти.

Видео: Култов писател в нов клип на Placebo

А докато чакаме концерта, ви предлагаме част от очерка, който "Белфаст Телеграф" посвети на Брайън Молко, фронтмена и движеща сила на групата.

Брайън е роден в Брюксел, майка му има шотландска и френска кръв, баща му е американец. Семейството не толерира артистичните изяви и иска Брайън да стане банкер като баща си. Той обаче е ужасен от мисълта да работи сигурна работа от 9 до 17.

"Аз съм черната овца на семейството - обяснява Брайън. - В семейството ми има много банкери, но когато станах на 11, исках да се занимавам само с театър и драма. Самата идея да работя в офис ми се струваше толкова ужасяваща, че реших да направя всичко по силите си, това да не стане. Започнах своя личен бунт, който продължи до сформирането на Placebo."

И видът, и текстът на песните му подсказва, че ученическите му години не са били никак лесни. Постоянна жертва на насилие и подигравки, Молко сменя училище след училище. Чак след като завършва университета Голдсмит, Молко среща своя съученик Стефан Олсдал и двамата създават "Пласибо".

През 1997 г. те пишат песента Nancy Boy - която по думите на Молко "вкарва хумор в просмукан с дрога промискуитет и експериментира заради самия експеримент". Парчето оглавява британските класации и става флагман на една нова естетика, противоположна на мачо културата, доминираща рока на 90-те.

Брайън носи черни рокли, изрязани блузки и тежък грим. Твърдят, че е върнал готик стила в обращение - отговорност, която той отказва да поеме.

Brayan molko

С бледото си лице, червени устни и очна линия той е актуалната алтернатива на темерутския чар на Ноел Галахър и Джарвис Кукър

През 1997 г. списание Dazed го нарича "андрогинния бог на секса", на което Молко отвръща, че "рокът и пънкът би грябвало да са секси... никой не започва група, ако не иска да е секси". Често го наричат "фрийк", а той твърди, че обожава този етикет.
"Пласибо" пък са определяни като "най-мръснишката банда на Великобритания".

Всъщност Молко и колегата му Олсдал се обличат в женски дрехи много преди сформирането на групата. В друго интервю Молко казва, че дрехите му от онзи период са били политическо изявление.

"Исках хомофобите да ме погледнат и да си зададат въпроси за собствената си сексуалност, защото аз вярвам, че сексуалността е флуидна. Според мен тя не опира до пола, а до хората", заявява той.

Във време, когато да си напълно открит пред медиите не е добра стратегия, Молко е рядка птица. Но именно болезнената му откровеност и отказа му да се извинява превръщат Пласебо в обект на обсесия и обожание.

Brayan molko plasebo

През 1998 г. излиза Pure Morning и моментално се превръща в хит. В клипа към парчето Молко стои на ръба на висока сграда, готов да скочи, докато отдолу се събират полицаи и хора, опитвайщи се да го спрат. Тъмните обертонове се долавят в по-голямата част от музиката на "Пласибо", текстовете често са за секс, наркотици и срама, който те предизвикват.

Текстовете, писани от Молко, приличат на "брутализиран дневник" - в тях той открито говори за биполярното си разстройство и клинична депресия. Степента на откритост е в ярък контраст със стигмата, която тегне над душевните заболявания. През 2010 г. излиза и биографията на Молко Misunderstood, в която той подробно и откровено описва пристрастеността си към наркотиците и алкохола, както и битката си с душевните болести и творческия импулс, който те са му дали.

Днес той е чист и не взема наркотици. "Ако една група оцелее след тежките моменти, тя става по-силна и помъдрява. Всяка връзка с наркотиците е различна, аз определено вече не взимам, може би защото пораснах. Днес съм нещо като 43-годишен мъж с 25-годишен мозък.

В момента свирим пред много по-малка публика, отколкото сме го правили преди. Това създава особена интимна атмосфера. Наскоро правихме турне из малки клубове в САЩ и въпрeки че турнето не беше финансово успешно, то вдигна увереността ни. Показа ни, че още сме способни на подобни гигове."