Новият проект за обновяване на пространството около жп гарата предвижда повече озеленяване, а през подлеза да минават не хората, а колите

Пространството около най-голямата жп гара у нас отново се обновява. Проектът този път е на архитектите Ангел Захариев и Асен Милев, чийто екип спечели в началото на юни конкурса на Столичната община и фондация "Визар" за вторичен градски център.

Има няколко водещи послания, които се отправят в проекта - първото е, че трябва да се смени моделът за функциониране на градското пространство, доминирано в момента от автомобилите, обясни пред БНТ арх. Захариев.

"Имаме поредица от препятствия - когато излизаме от вестибюла на Централната гара и искаме да пресечем от другата страна на "Мария Луиза", всъщност трябва да преминем през един тъмен, неудобен подлез, неуютен, мрачен, миришещ в момента, а в същото време автомобилите се разхождат горе в градското пространство, където е мястото на хората", коментира той в сутрешния блок по БНТ1 "Денят започва" и допълни:

"Опитваме се да обърнем този модел: да изкараме хората на нивото на терен, каквато е съвременната градоустройствена практика - защото всъщност градът е за хората, а не за автомобилите, - да премахнем всички огради и препятствия, които в момента пречат да се премине върху терена, и да се създадат най-кратките пътища от автобусните и трамвайните спирки до пространството на гарата."

Последният освежителен ремонт на предгаровия площад беше преди 15-ина години, когато министър на транспорта беше Николай Василев. Реконструкцията тогава следваще модела от края на ХХ век, преди изграждането на Централната автогара в съседство, когато подлезът на жп гарата беше и оживен търговски център.

Понастоящем обаче повечето обекти пустеят и се рушат, без изобщо да са намерили наематели. Преди две години тотално преустроена беше и самата Централна гара.

Идеята сега е да има мултифункционални пространства, отворени за хората, с плавни преминавания, без много стълби, без много препятствия, те да могат да се използват за различни събития - вкл. културни, спортни, всякакви неща на открито, да могат да събират много хора, разказа един от авторите на проекта.

Булевардът не изчезва, а влиза в тунел под земята, където има много подземни пространства, които сега не се използват. Те могат с лека адаптация да бъдат трансформирани, така че да поемат автомобилния поток. 

На визуализацията, която показва гаровия площад от птичи поглед, се вижда и повече озеленяване - тъй като се оказало, че в северната част на града има недостиг на паркове в сравнение с южната и източната.

Зоната около Централна гара обхваща териториите между ул. “Опълченска”, бул. “Княгиня Мария Луиза”, Централна автогара, Предгаровия площад, жп гарата и прилежащата железопътна инфраструктура, както и териториите, разположени в непосредствена близост на север.

Фокусът на конкурса бе върху най-контактната и неразвита част - между булевардите "Христо Ботев", "Княгиня Мария Луиза" и Предгаровия площад, чиито пространствен потенциал е останал неоползотворен, обясняват организаторите от "Визар".

Според техния анализ липсата на конкретен план какво се случва с транспорта и публичните пространства  в този възел е основният проблем, а разпокъсаните спирки, трудният достъп и нелогичното разпределение на пространствата пред гарата създава усещането, че хората не са добре дошли.

Историята на това градско пространство започва през 1888 г. Тогава гарата е била извън града, на около километър от Шарения мост - до тогавашното Ломско шосе. В началото на ХХ век обаче населението на София нараснало бързо и скоро градът се допрял до гарата си.

През 50-те години на века, при индустриализацията на икономиката, БДЖ преживява подем, което налага и построяването на ново приемно здание, завършено през 1974 г. Тъй като столицата се е разраснала значително, гарата действително става централна.

Трамваите, които преди са спирали до самата сграда, вече са преместени от старото си трасе и сложени по-далеч от новата гара, в средата на новия булевард "Княгиня Мария Луиза". Съществуващият преди парк е заменен с предгаров подлез и Ротонда, където акцент е скулптурата на Майка България.

Източник: БНТ, фондация "Визар"