Жорди Галсеран идва лично, за да представи българското издание на деветте пиеси, които за 20 години го направиха един от най-обичаните европейски драматурзи. Запознайте се с някои негови размисли - за семейството, Каталония, театъра, успеха...

Жорди Галсеран (р. 1964) гостува в София на 9-10 декември в рамките на Международния литературен фестивал, когато ще дава автографи върху сборника "Девет пиеси" преди и след спектакъла по пиесата му "Дакота" в Сатиричния театър. Сборникът, в превод от каталонски на Нева Мичева, включва още "Сърф", "Верига от думи", "Без резерви", "Методът Грьонхолм", "Карнавал", "Канкун", "Бурунданга" и "Кредитът".

За първи път се играе в България на 15 февруари 2008 г. в столичния Малък градски театър зад канала. "Методът Грьонхолм", в афиша и до днес, е поставена от Бина Харалампиева под заглавие "Шведска защита". с Атанас Атанасов ("Аскеер" 2008 за ролята на Енрик), Христо Мутафчиев, Василена Атанасова и Пенко Господинов.

За осем години българските постановки по текстове на Галсеран стават общо 16: в София, Варна, Бургас, Ловеч, Габрово, Ямбол, Стара Загора, Смолян, като най-често представяни са "Методът...", "Бурунданга" и “Карнавал". По повод топлия прием на автора пресата заговаря за "каталонска вълна", "каталонска хегемония" и "испанска инвазия" на българска сцена.

Александра Василева партнира на Юлиан Вергов, Захари Бахаров и Владимир Карамазов в "Дакота" от Жорди Галсеран, поставена от колегата им Владимир Пенев в Сатиричния театър. Сценографията е на Никола Тороманов, премиерата беше в края на април. Снимка: Three Bears Entertainment

Любопитно е да се отбележи, че първите спектакли по Галсеран в Русия също са свързани с България: "Методът..." в Москва и "Канкун" в Санкт Петербург са под режисурата на Явор Гърдев, който в предговора към книгата пише:

"Галсеран е умен човек.
Той знае, че за да провериш с кого си имаш работа, трябва да го поставиш на изпитание. Ако изпитанието е тежко и граничи с издевателство, още по-добре - ще разбереш много повече. Ако изпитанието е игра със съдбовен залог, тогава най-добре - ще разбереш всичко.

Галсеран е мъдър човек.
Той оставя живота сам да заиграе по правилата на замислената от него ситуация, а не бърза да го лови в предварително заложен жанров капан. Той е трапер по призвание, а не пишман ловец, жаден за селфи с бърз трофей. Макар изкусно да владее жанра, знае, че животът е по-голям от жанра.

Галсеран е честен човек.
Той не ни спестява нищо за нашите слабости, страхове и тайни желания.

Галсеран е проницателен човек.
Докато разговаряш с него, усещаш, че знае много повече, отколкото показва, че знае. От това обаче не произтича напрежение, а доверие."

Премиерата на "Девет пиеси" (ИК "Жанет-45") с участието на драматурга от Барселона е на 9 декември от 19 ч. в ДНК. В новото пространство за съвременен танц и пърформанс в подлеза на НДК (срещу фонтана) тогава може да се види и изложба с илюстрациите към книгата - плакати, дело на Люба Халева.

А ето и неговите собствени размисли от първо лице - в текст под заглавие "Лъжци като мен: Лексиконът Галсеран":

В
Важно

Надявам се на дълъг и спокоен живот. А ако трябва да избирам между двете, бих предпочел спокойствието пред продължителността. Хората, които ползваме въображението си от сутрин до вечер, понякога се оставяме да ни отнесе къде ли не. Случвало ми се е например да си представя как говоря на погребението на моя баща (който си е жив и здрав и дано да е така още дълги години!) и едно от нещата, които бих казал, е: "Баща ми никога никому не е навредил." Би било прекрасно в някакъв момент някой да каже същото и за мен.

З
Знам

Знам, че сме гладни за истории. И че някой трябва да ги разказва. Децата ми обожаваха да им разказвам небивалици - така научих, че вземат ли да се разсейват, значи съм станал скучен и трябва да вкарам някой обрат, някоя изненада... Най обичаха изненадите. Опитах се да продължа по същия начин в моите пиеси. И това сякаш е единственото, което знам за моята работа. Останалото е чиста интуиция. А за живота не знам почти нищо. Личната ми надежда е, че ако си що-годе приличен човек, рано или късно някой ще те обикне.

Плакат за "Карнавал", дело на Люба Халева. "В това парадоксално весело заглавие за полицейски трилър, чиято цел е "да нагнети до крайност напрежението у публиката", са залегнали резултатите от едно допитване на Галсеран до близки и приятели - разказва испанският в. "Вангуардия". - Въпросът бил: "Какво е най-лошото, което може да ти се случи?" И отговорът в повечето случаи идвал без колебание: "Да ми умре детето". Галсеран обаче настоявал. "И все пак, за нищо по-лошо ли не се сещаш?" На което му отговаряли: "Да гледам как детето ми умира"...

К
Каталония

Каталония е страната на разгромените. Губили сме всяка битка, в която сме влизали. Националният ни празник е на датата на нашето най-тежко поражение, защото си нямаме победа за отбелязване... Затова сигурно характерът ни е сдържан. Не сме много по тържествата. Местните ни празници се състоят в това да танцуваме хванати за ръце и да правим "замъци" от стъпили един върху друг хора. Нямаме големи карнавали или бирени веселби. Носи ни се слава на делови, и с право - търговци сме и обичаме парите. Преди всичко обаче сме дискретни. Ще ни познаете по това, че никога няма да ви попитаме колко печелите. (Обикновено се осведомяваме предварително.)

Л 
Лаура

Да, понякога кръщавам действащите си лица с имената на приятели и познати. Правя го като малък реверанс към тях, и то главно в телевизионните си сценарии. Хората се радват повече да си чуят името по телевизията, отколкото в театъра.

В първата комедия, която написах, имаше една Лаура - ей така, без специална причина. Във втората - също, отново съвсем неволно. Оттам нататък обаче си казах, че по някакъв начин - като персонаж, като глас по телефона, като име, споменато от някого на сцената - в пиесите ми винаги ще има Лаура. Едно от най-сполучливите ми произведения също се казва Лаура: дъщеря ми.

М
Морал

Мисля, че всичко, което правим на света, оставя следа. И нямам предвид само децата, които създаваме, а буквално всичко, абсолютно всичко. Да си изпържим яйца за вечеря, да разсмеем приятел, да подведем някого, да помогнем при сменянето на гума... Всеки наш акт се отразява на хода на човечеството. Нещо като ефекта на пеперудата, нали знаете, или онова задължително положение от фантастиките с пътешествия във времето - ако промениш дори най-незначителната подробност в миналото, нарушаваш пространствено-времевия континуум и цялото бъдеще става различно.

Е, моят морал е същото, но в реално време. Да не забравям никога, че действията ми се отразяват на другите, че ако причиня зло на един, причинявам зло на всички, в това число на моята съпруга, децата ми, каталонците, китайците. Мисля, че всяко добро, направено от мен, остава отпечатано в човечеството. Както и всичко лошо.

"Верига от думи" на Жорди Галсеран, един от най-интересните драматурзи в Европа, е не просто спиращ дъха трилър, но и дълбока и сложна история за един двубой без забранени удари, в който истина и измислица, желание и лъжа свидетелстват за тъмната, мътна част у всеки от нас, пише италианският в. "Кориере дела Сера"

С
Страх

Страхът прилича на смеха. На филм на ужасите половината зала се кикоти, другата половина пищи. Страхът е чувствен като секса, защото е първичен, неудържим. Страхът и сексът съществуват, за да подсигурят нашето оцеляване.

У
Успех

Успехът е да можеш да се прехранваш с онова, по което си запален. За тази цел в професия като нашата трябва да постигнеш известно признание. И да държиш летвата високо. От друга страна, зависиш и от късмета си. Има много, страшно много хора, които пишат сто пъти по-добре от мен, само дето не са извадили късмета, необходим, за да се получат нещата.

След като се сдобиеш с някакъв успех, трябва да се научиш да се абстрахираш от него. Не се разбира от раз - на мен лично ми отне доста време, - но е много логично. Успехът винаги се дължи на неща, направени преди успеха. Затова е важно да продължиш да мислиш както преди. Ако успехът промени начина ти на работа или на съществуване, изчезва.

Ъ
Ъгъл

Театралните персонажи трябва да бъдат притиснати в ъгъла, хвърлени в дълбокото - колкото им е по-трудно, толкова са по-интересни. Целта на драматурга е да ги поведе към задънена улица и след като ги докара дотам, да намери разрешение, което не сме очаквали, но изведнъж ни се струва закономерно.

Я
Явление

"Методът Грьонхолм" е единствената ми пиеса, за която се е говорило като за “явление”. Играна е в над 60 страни. Само в Германия постановките са около 200. Гледал съм я разтълкувана по сто начина, с добри актьори, с лоши актьори, с епични декори, на маса с четири стола... в една от германските постановки всички бяха маскирани като гущери и се движеха в терариум. Всеки път сработва безотказно.

Когато я пишех, разбира се, нямах дори бегла представа какво ще последва. Чак по-нататък, докато разсъждавах над пиесата, установих, че притежава ред съставки, които я правят универсална: игривостта, хуморът, напрежението, амбицията като движеща сила на персонажите... И един конфликт, който всички разбират, защото на всички ни се е налагало да търсим работа и знаем какво ще рече това.

Друг е въпросът, че съм се опитвал да вложа същите съставки и в следващите си пиеси, но с нито една досега не съм постигал подобен еднозначен резултат. Което ни връща към добрата стара истина: театърът е пълна мистерия.

Плакат за "Дакота", нарисуван от Люба Халева. Пиесата е първата премиера на Жорди Галсеран на професионална театрална сцена - през октомври 1996 г. в "Полиорама", родния му Барселона

Източник: ИК "Жанет 45"