Изводите на асоциация "Активни потребители" са илюстрирани с таблици, които показват. колко сухо съдържание, белтъци, мазнини, сол и въглехидрати съдържат изследваните от тях марки

"Сладкарско изделие ли е лютеницата?", питат се от асоциация "Активни потребители" след поредния сравнителен тест на група стоки от различни марки. След шокиращите резултати от изследването на майонезата, сега на прицела им е традиционно български хранителен продукт - лютеницата, за който е установен и браншови стандарт (БС).

Той обаче позволява добавяне на нишесте и съдържание на захар до 16%, което приближава лютеницата към сладкарските изделия. Допълнително, в БС са пропуснати редица изисквания, например забрана за използване на консерванти, оцветители и други технологични добавки, заключават експертите.

Виж още: Токсиколог: Олеамидът в лютеницата не е наркотик

Все пак има и добрата новина - в нито една от изследваните лютеници не са били открити заместители на слънчогледовото олио или вложено тиквено / картофено пюре.

Основната лоша новина - неприемливо много захар. Само количеството добавена захар варира от 3,5 до 7,7%, което прави 1-2 чаени лъжички на 100 грама.

В теста са участвали три домашни лютеници, набавени от частни лица, и 12 индустриални (от тях четири детски), а разликата в показателите илюстрира отдалечаването на хранителната индустрия от традиционното производство, отбелязват от неправителствената организация.

За сравнение се посочват разликите в съдържанието на въглехидрати (12,3% при домашните, 14-21% при промишлените), нишесте и фибри (съответно 4,3% и 4,5-10,1%) и захари, вкл. естествени (8% и 7,2-15,9%).

Голяма е разликата и във вложените мазнини - между 4,1 и 13,3%. Количеството сол е 1,2-1,8% при препоръчителна дневна доза 5-6 г за възрастен.

Виж още: 75% от съставките в маслото, което се продава в магазините, са вредни

У нас масово битува мнението, че в индустриалните храни се ползват нерегламентирани заместители, а когато говорим за лютеница, основните подозрения са две - влагане на мазнини от рапица и добавяне на тиквено или картофено пюре, припомнят от "Активни потребители". Тестът им обаче опровергава два мита:

Мит 1: В лютеницата се влагат “индустриално” масло от рапица вместо традиционното за България слънчогледово масло.

Химическият анализ на 12-те марки посредством газова хроматография е показал категорично, че във всички проби е влагано слънчогледово олио. 

Мит 2: Производителите на лютеница заместват доматите и чушките с пюре от тикви и картофи, които са по-евтини, а последните не са разрешени и от браншовия стандарт.

Проверката на този слух се оказала доста сложен научен проблем, защото няма аналитичен метод, чрез който да се откриват тикви и картофи в лютеница. Наложило се лабораторията да разработи напълно нова генетична процедура, при която чрез извличане на ДНК лютениците са били тествани за специфични за отделните растителни видове гени.

Тук резултатите отново са показвали отсъствие на "заподозряното" картофено или тиквено пюре. Разбира се, известни съмнения все пак останаха, защото достоверността на този нов метод е около 90%, уточняват от "Активни потребители". Причината - извлечената от лютеницата ДНК е силно увредена от температурната обработка.

Колкото до оцветителите, за които от "Активни потребители" са получавали сигнали, лабораторната проверка е установила, че цветът, т.е. спектърът на светлината, при определена дължина на вълната е много по-интензивен при индустриалните лютеници (в сравнение с домашните) - но въпреки това в тях не са открити синтетични оцветители.

Мнението на експертите е, че в продуктите са вложени екстракти от естествени багрила като ликопен и каротен, които нормално се съдържат в чушките и доматите. Именно на тях се дължи оцветяването на зеленчуците и на практика естествените не могат да се различат от прибавените в лютеницата. За допълнително оцветяване производителите на храни използват багрила, екстрахирани от люспи на домати, уточняват от "Активни потребители.

Какво показват таблиците по-долу

Докато при хранителни показатели като сухо съдържание, белтъци, мазнини и сол (таблицата най-долу) не са открити проблеми и отклонения, тревога будят въглехидратите в лютеницата - най-вече заради захарта.

За въглехидратното съдържание допринася и добавянето на нишесте (картофено или царевично) за конститенция и хомогенност, т.е. добър търговски вид. Количеството му варира между 0,5 и 5,4%, докато браншовият стандарт, спазен само при три от 12-те марки, допуска до 2,5% нишесте.

Иначе въглехидратите в лютеницата се дължат най-вече на доматите и чушките. В домашното производство средно се съдържат около 12% въглехидрати - 8% прости захари (глюкоза, фруктоза, захар и др) плюс 4% сложни полизахариди и растителни фибри.

В индустриалните лютеници се откриват средно 18,3% въглехидрати, като максимумът (21,3%) е измерен при рекламирания като "детски" продукт на "Олинеза". Наличието на 50% повече въглехидрати в промишленото производство променя изцяло компонентния и енергийния профил на тези храни, е изводът на "Активни потребители".

Освен това при половината изследвани марки измереното количество въглехидрати се разминава с над 20% от обявеното, като най-голямо е при лютеницата "Идеал" - 17,3% при 8,8% върху етикета.

И докато захарите с естествен произход от зеленчуците представляват сложна и балансирана смес от хексози (глюкоза, фруктоза и др), захар, пентози и др. и се усвояват оптимално от хората, в индустриалните лютеници се добавят и големи количества преработени прости захари като захарозата (обикновена кристална захар) и глюкозо-фруктозен сироп, добиван от царевица.

На физиологично ниво тези добавени захари водят до по-голямо удоволствие от консумацията и пристрастяване към тези храни, което има огромни отрицателни последствия за човешкото здраве, напомнят от "Активни потребители". Редовната консумация на големи количества индустриално преработени захари е в основата на редица хронични заболявания - от развалените зъби през метаболитния синдром до диабет 2 тип и последващите сърдечно-съдови болести.

От таблицата се вижда, че индустриалните лютеници съдържат средно 11,5% прости захари, което е много повече от измерените 8% в домашните. Най-високата измерена стойност е 15,9% при продукт на "Олинеза".

Неприемливо за "Активни потребители" е голямото количество прости захари в рекламираните като "детски" четири марки - само при тях средното съдържание е 12,2%, което е по-високо както в сравнение с домашните (8%), така и спрямо средния показател за всички индустриални марки (11,5%).

Изводът - създава се впечатление, че производителите целенасочено добавят прости захари, което се харесва на децата, но от друга страна, увеличава риска от ранно затлъстяване и развитие на диабет.

Вижда се, че усреднено в индустриалните лютеници е добавяно 5,1% прости захари, което отговаря на около 6 чаени лъжички кристална захар за буркан от 500 г. Най-много захар (7–8%) е прибавяна в храните на "Олинеза", включително в детската. В домашните лютеници, обратно, не се откриват допълнителни прости захари.

Източник: "Активни потребители"