Борис Джонсън за първи път направи разумно предложение за излизането на Великобритания от ЕС - и така ловко превърна тежката си политическа немощ в неочаквана сила, смята Барбара Везел от "Дойче веле"

Речта на Борис Джонсън пред партийния конгрес на торите бе доста развлекателна. Като опитен кабаретист той знае, че паузите между анекдотите не бива да са прекалено дълги. Премиерът остана верен на своя стил и изобщо не понечи да досажда на публиката с подробности около предложението си за сделката с ЕС. Той спомена плана само в най-общи черти и изрече няколко войнствени фрази, колкото да намекне, че това е последното и единствено предложение, което Лондон смята да направи.

А може би Джонсън просто не искаше да разкрие пред своите привърженици какви точно компромиси е готов да направи, допуска Барбара Везел от "Дойче веле". Детайлите от неговото предложение са записани само в писмото, получено в Брюксел по-рано тази седмица, на 2 октомври.

Какво предлага Джонсън?

За първи път британският премиер представя идея, въз основа на която би могло да се постигне споразумение между Великобритания и ЕС. В нея той се връща към едно по-старо предложение на ЕС за границата към Северна Ирландия, за което навремето Тереза Мей бе казала, че нито един британски премиер не би подписал такава ужасия. Борис Джонсън обаче не е човек със задръжки.

Ето какво всъщност предлага той: Северна Ирландия, която е част от Обединеното кралство, да остане обвързана с ЕС по силата на специални правила. Това означава, че и занапред стоки и храни ще могат безпрепятствено да се пренасят от Северна Ирландия към Република Ирландия, тъй като от двете страни на тази невидима граница са валидни едни и същи правила. Само че Великобритания иска да напусне митническия съюз, а това означава, че контрол все някъде трябва да има - например зад т.нар. граница.

Най-трудно ще е да се уточнят детайлите по едно такова споразумение. Затова би било прибързано да се радваме. И все пак: новото предложение на Джонсън би могло да послужи като основа за компромис, с чиято помощ да се избегне т.нар. "твърд" Брекзит.

За северноирландската юнионистка партия DUP това предложение е твърде интересно, защото, приеме ли се, парламентът на Северна Ирландия на всеки четири години ще трябва да дава одобрението си, за да остане то в сила. Това ще повиши политическото значение на партията. Същевременно за ЕС и Дъблин подобно решение би било почти безвредно. Твърде невероятно е да се появи мнозинство, отхвърлящо мерки, които са жизненоважни за икономиката на Северна Ирландия.

С компромис към триумфа?

С този свой ход Борис Джонсън подготвя почвата за задаващите се предсрочни избори. Ако премиерът постигне споразумение с Брюксел и страната му действително напусне ЕС на 31 октомври, това би било пълен триумф за него. Тогава благодарните британци със сигурност биха му осигурили мнозинство в парламента. Защото не само заклетите брекзитъри биха се радвали, ако кошмарът най-сетне приключи.

Междувременно Джонсън продължава битката си с парламента, изпращайки го във втора принудителна почивка. Но този път само толкова, колкото разрешава Върховният съд - една седмица.

На Великобритания й дойде до гуша от разприте покрай Брекзита и готовността за компромиси нарасна. Същото важи навярно и за парламента. Нима ще се намери депутат, който да каже "не" на едно поносимо споразумение, което ще осуети хаоса от Брекзита и ще смекчи последствията от него? Засега в Лондон предвидливо си мълчат за това, че най-голямата трудност тепърва предстои. А тя ще настъпи тогава, когато ЕС и Великобритания започнат да преговарят за търговско споразумение. Какво пък, нека хората да продължат да вярват, че след Брекзита над тях ще се изсипе златен дъжд.

Борис Джонсън ловко превръща тежката си политическа немощ в неочаквана сила. С лека ръка той захвърля традиционни принципи за институционното устройство на Великобритания. За подобно нещо страната може би действително се нуждае от такъв политик като него: човек без принципи, който обаче е наясно, че може да спечели задаващите се избори, само ако се превърне в герой на Брекзита.

Все още е рано за радостни заключения. Защото до провал може да се стигне и в последния момент. И все пак: това е първото и единствено засега разумно предложение на Лондон, с чиято помощ двете страни биха могли да се разделят по мирен и приемлив начин, заключава Барбара Везел.

Източник: Българската редакция на "Дойче веле"