Над 200 000 деца гладуват, а 700 хиляди оцеляват с под 200 лв. на месец, сочат данните от изследването на Института за пазарна икономика за нивото на бедност у нас

Всеки десети българин е в риск от дълбока бедност, а един от пет души се намира под линията на бедността. 

"Стандарт" потърси за коментар икономиста Георги Ганев. По думите му да си в бедност е различно от това да гладуваш.

"Бедността в България не се определя от абсолютни измерители като калории, брой дрехи и квадратура на жилището. Изследването на колегите от ИПИ е базирано на относителната бедност, което не ни казва почти нищо за абсолютната бедност. По абсолютна бедност, която се измерва например от Световната банка и на практика отчита покупателната способност,

нашата бедност е значително по-малка в сравнение например с Бангладеш

Това, че сме най-бедни в Европа, означава, че доходите, които създаваме като реална покупателна способност, са най-ниски от всички страни в Европа. Но за света сме в първата четвърт от населението на планетата по доходи", посочва Ганев.

"Въпросът е доколко са ефективни тези политики за проблема с бедността. Би трябвало да се обърне доста по-голямо внимание на тези политики, които не толкова помагат на бедните да преодолеят недостига на средства, 

а да им отварят възможности да започнат да се справят сами с живота

И точно там тези дългосрочно безработни хора, изключени от обществената активност, да се включат отново. Не всички от тези политики са насочени точно към този аспект на справянето с бедността. 

Предимно се съсредоточаваме как някъде да намерим средства, за да нахраним тези хора, а не върху това как те да бъдат подтикнати да се озоват в ситуация, в която да могат сами да се изхранват", посочва Ганев и допълва, че това е основен проблем на българската политика по отношение справяне с бедността.

Виж още: Държавата ще осигурява здравно още една социална група

"Няма как да считаме, че можем до произвеждаме много блага, от които да раздаваме на бедните хора. Трябва да се намери начин тези хора да бъдат активирани", коментира икономиста.

"Обикновено човек е доста находчиво същество и при всякакви обстоятелства може да намери начин да се измъкне от бедността. Стига да има стимул и известни възможности, разбира се.

Минималната работна заплата обаче утрепва всякаква възможност човек да работи легално,

защото просто няма такъв работодател, който да може да я плаща в Северозападна България например. Минималните осигурителни прагове пък доубиват това, което МРЗ не е убила.

Няма някой работодател, който да плаща тези пари там, с добавената стойност, която може да получи в този регион.

 В София и Бургас например няма никакъв проблем да ги плаща. Това е грешна политика на доходите, която трябва да бъде ревизирана драстично. МРЗ трябва да се диференцира по области и региони и да стане почасова", категоричен е Георги Ганев.

Виж още: Средният осигурителен доход за януари е 706,55 лв.

Източник: в. "Стандарт"