94% от българите смятат, че е необходима повече подкрепа за производството на местни храни, но едва 43% от сънародниците ни успяват да си купят фермерски продукти

Оказва се, че над осем на всеки десет души - 85% от анкетираните хора, купуват храна от най-близкия магазин или супермаркет, показват данните от социологическо проучване подготвено от TNS Opinion в 8 европейски страни по заявка на Приятели на Земята Европа. 

Липсата на информация за местните храни и липсата на места за тяхната продажба са част от причините за ниския интерес към локалните продукти, коментира за "Монитор" Ивайло Попов от сдружението "За земята". 

Местните храни са произведени на 120 км от мястото, 

където ще бъдат продавани и консумирани, според европейското определение. 

В момента у нас има постоянно действащи само три фермерски пазара - два в столицата и един във Варна, каза още експертът и разкри, че в най-скоро време столицата ще има и трето място,
където да се срещат фермерите - производители и купувачите от големия град.

Оказва се, че 81% от интервюираните се опитват да разберат, дали храната, която купуват е произведена локално, но 71% смятат, че е трудно да разберат откъде да я вземат. 89% от нашенци смятат, че покупката на местно произведена храна помага за създаването на работни места в региона. 

Не е тайна, че пазаруването директно от производителите, може да има голямо значение за местните икономики. Освен че подкрепя дребните и устойчиви фермери, 

купуването на местно ниво спомага за обращението на парите в местната икономика, 

което е изгодно за всички.

Скъсените вериги на доставка обаче не означават, че непременно храните имат нисък въглероден отпечатък, особено когато зеленчуците се отглеждат в отопляеми оранжерии в студен климат или се превозват по неефективен начин, показва проучване на организацията.

Почти 8 от всеки 10 души - 78% от анкетираните смятат, че местно произведената храна дава възможност за балансирано и пълноценно хранене.

Пазаруването на място е по-изгодно понеже пазарите и схемите за абонамент за пакет от земеделския производител осигуряват достъп до плодовете и зеленчуците, когато са в сезон и са най-изобилни. 

Купуването направо от фермата или от уличните пазари често е по-евтино, 

отколкото пазаруването от супермаркети. 

Цената не е пречка за покупката на храни от фермерите и според Ивайло Попов, защото често няма разлика между продажната стойност на продуктите директно от производителя и тази в супермаркета.

"В момента имаме все по-глобализираща се и индустриализирана хранителна система, която унищожава работни места, уврежда околната среда и създава скъпи хранителни скандали. В същото време българските земеделски производители изчезват, особено малките и средните.

Новата земеделска политика на ЕС предвижда възможност за подкрепа на късите вериги,

изключващи посредниците на храни

По новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Министерството на земеделието и храните сложи бюджетен лимит от 1 млн. лв. за проекти по Мярка 16 - "Сътрудничество", която ще субсидира създаването на къси вериги на доставка на местна земеделска продукция, на фермерски пазари, агроклъстери и сформиране на оперативни групи", каза още Ивайло Попов.

Източник: "Монитор"