Седмина застаряващи музейни директори, художници, архитекти, куратори и изкуствоведи са герои в премиерния "Пазители на наследството" - вдъхновени от действителните личности, спасявали културни ценности в Европа през Втората световна война

Джордж Клуни е един от тях, но освен актьор, е също режисьор, съсценарист и продуцент - заедно с Грант Хеслов, с когото миналата година спечелиха "Оскар" за най-добър филм с друга екранизация по действителен случай, "Арго" на Бен Афлек.

Според Клуни около холивудските филми за Втората световна война - като "Голямото измъкване", "Оръдията на Наваронe", "Мостът на река Куай", "Мръсната дузина" - има и известна романтика.

"В тези филми ще се влюбите в героите и актьорите толкова, колкото и във фабулата. Затова решихме, че тук имаме възможност да съберем интересни съвременни актьори за нашата версия на такъв вид филми. Това бе един весел и забавен начин да го направим", обяснява Клуни.

Той бил вдъхновен да направи "Пазители на наследството" донякъде и заради резкия завой спрямо предишния му режисьорски проект "Маската на властта". Бяхме много горди с този филм, но той е съвременен, много малък и доста циничен, казва Хеслов.

"През годините направихме някои цинични филми, но като цяло не сме такива - добавя Клуни. - Искахме да направим филм, който да не е циничен; филм, който да е

ясен, старомоден и да има позитивен развой."

В търсене на материал Хеслов, който също се появява пред камерата, споменава на Клуни, че наскоро е чел книгата "Пазители на наследството" от Робърт М. Едсъл и Брет Уитър.

"Живеех във Флоренция, разхождах се по моста Понтевекио, единственият, който не е бил разрушен от нацистите по време на тяхното отстъпление през 1944 г. - и се запитах: след като това беше най-големият военен конфликт в историята на човечеството... как са запазени всички тези културни съкровища, и кой ги е спасил? - споделя Едсъл. - Исках да разбера кой."

Отговорът е: група учени от Отдела за паметници, изящни изкуства и архиви, които за първи път в живота си отиват на фронтовата линия и се опитват да спасят съкровищата, заплашени от унищожение. "Културните паметници са били в опасност. Случва се доста често - припомня Клуни. - В Ирак например музеите не бяха защитени и видяхте как

голяма част от тяхната култура се загуби заради военния конфликт."

До ден-днешен хората все още се опитват да си върнат предметите на изкуството, които нацистите са заграбили от семействата им, казва Хеслов, припомняйки, че съвсем наскоро в апартамент в Мюнхен бе открита истинска съкровищница от плячкосано изкуство - 1500 творби на стойност 1,5 милиарда щатски долара: картини на Матис, Пикасо, и много други, досега смятани за безвъзвратно изгубени.

Въпреки че са имали подкрепата на президента Рузвелт и генерал Айзенхауер, пред тях е стояло предизвикателството да се впишат в средите на военните. "Айзенхауер е бил много запален по идеята - и е затвърдил това свое решение, след като съюзнически бомбардировки унищожават старинно абатство, въпреки че не е имало нужда за това. Било е важно не само да се защити изкуството от нацистите, но и от собствените сили, които настоявали за бърз край на войната.

Съюзниците взривяват всичко по пътя си,

затова е било нужно някой да им обърне внимание, че може да бъде унищожена вековна култура. Не само от германците, но и от нас", обяснява Клуни. "През август 1943-та съюзниците почти унищожават "Тайната вечеря" по невнимание... Рузвелт одобрява идеята тъкмо навреме", допълва Едсел.

Тече и надпревара с времето. Докато съюзническите сили напредват към Берлин, Хитлер не е склонен да приеме безусловна капитулация. Ако той не можел да притежава Германия, никой друг не трябвало да я има. "Хитлер издава указа "Нерон". Той казва: "Ако аз умра, да се унищожи всичко" - мостове, железопътни линии, комуникации. Решено е този указ да се приложи и за трофеите в областта на изкуството. Всичко!", отбелязва Клуни.

Клуни и Хеслов изтъкват, че макар филмът да е основан върху истинската история за Пазителите на наследството (The Monuments Men), двамата като съсценаристи са си позволили някои волности с героите за драматични цели. Въпреки че много персонажи са вдъхновени от действителните участници,

образите във филма са измислени

По-важното обаче е, че дори героите да са измислени, тяхната история е истинска. "Добавихме няколко сцени само за да помогнем за разказването на историята. Но нещата във филма, които са толкова смешни и странни, че си мислите: няма как да не са измислица - всъщност наистина са се случили", казва Клуни.

Режисьорът оглавява актьорския състав в ролята на Франк Стоукс, водещ специалист по история на изкуството. "В началото на филма той работи в музея "Фог", най-стария музей за изкуство в Харвард, в отдела за реставрация - обяснява Клуни. - Веднъж вече е бил на война - Първата световна - и е видял какво може да се случи, особено след като края на бойните действия. Той е роден за водач."

Първообразът на героя му е специалистът по история на изкуството Джордж Стаут, който "в реалния живот е бил много сръчен човек, можел е да направи всичко - да ремонтира автомобили или радиостанции". Ръководител на музейния фонд във "Фог", а по-късно и директор на музеите "Уорчестър" и "Изабела Стюарт Гарднър" в Бостън, Стаут е бил на фронта по време на Втората световна война, за да помага за спасяване на културните съкровища в Кан, Маастрихт и Аахен, както и от нацистки скривалища за произведения на изкуството в Зиген, Хайлброн, Кьолн, Меркерс и Алтаузее.

Бил Мъри е в ролята на архитект Ричард Кембъл. "Той е вербуван за член на групата, защото голяма част от спасяването и реконструкцията изисква познания как да се запазят сгради и паметници. Понякога трябва да се предотврати унищожаване, а друг път - да се измисли как да се спаси нещо, което е вече повредено. Затова се нуждаят от разнородна група специалисти", обяснява актьорът.

Образът му всъщност е вдъхновен не от един, а от няколко реални пазители на наследството, включително архитект Робърт Поузи. Докато се води в състава на Трета армия под командването на генерал Патън, Поузи открива солната мина в Алтаузее, където нацистите са скрили Олтара от Гент, Мадоната от Брюж, "Астрономът" на Вермеер и хиляди други произведения на изкуството. За приноса си Поузи бива удостоен с френски и белгийски държавни отличия.

Джон Гудман обяснява за своя персонаж Уолтър Гарфийлд, че представлява хората - мъже и жени, - които не са отишли на фронта, но ревностно са помагали на бойните действия с каквото могат в тила. Той бил вдъхновен от друг действителен "пазител на наследство" - известния скулптор Уокър Хенкок, който бил родом в Сейнт Луис, също както и Гудман. 

"Странно е, че когато с майка ми взимахме автобуса до центъра на Сейнт Луис, за да отидем на пазар, минавахме покрай една от неговите скулптури - Мемориал за войниците - казва Гудман. - Това съвпадение ме свърза още по-силно с моя герой."

Гарфийлд си партнира с Жан-Клод Клермонт, в когото се превъплъщава носителят на "Оскар" Жан Дюжарден, определян от Грант Хеслов като "френския Джордж Клуни".

"Жан-Клод Клермонт е френски евреин, търговец на картини в Марсилия. Той успява да избяга и намира убежище в Лондон със семейството си. Нает е от американската армия заради познанията си за изобразителното изкуство. Не е войник, но за него е изключително важно да вземе участие във войната. И наистина е горд да бъде един от Пазителите", казва френският актьор.

Героят на Боб Балабан се нарича Престън Савиц и е "интелектуалец, театрален импресарио и специалист по история на изкуството" - вдъхновен от Пазителя на наследството Линкълн Кирстайн, импресарио, арт ценител, писател и една от основните фигури в културния живот на Ню Йорк. Балабан черпи идеи за образа и от неговата стихосбирка, писана, докато е бил в чужбина.

"Ясно е, че е претоварен и неподготвен за войната. Неговата книга ми напомня, че макар повечето Пазители на наследството са твърде стари и до голяма степен неквалифицирани за огромната задача, с която са натоварени, за всеки от тях е голяма чест да бъде там. И те са напълно отдадени на мисията си", казва актьорът.

Хю Боневил, популярен от сериала "Имението Даунтън", влиза в ролята на Доналд Джефрис, за когото разказва: "Той не е идеален, но с разгръщането на действието - и вдъхновен от досега си с изкуството, което обича, - осъзнава къде е сбъркал. Когато най-накрая намира "Мадоната от Брюж", отделя малко време, за да напише писмо до баща си относно живота си и своите недостатъци. Именно зашеметяващата творба на Микеланджело го насърчава да търси опрощение от баща си за грешките, които е направил. Особено грешката да търси отговорите на дъното на бутилката."

Последният от Пазителите във филма е 19-годишният Сам Епстайн, игран от Димитри Леонидас. Единственият истински войник в групата е нает заради способността си да кара автомобил и да говори немски.

"Моят герой е израснал в Германия, но родината му го отхвърля, защото е евреин - казва Леонидас. - Когато се срещаме със Сам, той е редник в армията и военните не знаят какво да правят с него. Знаят, че може да бъде полезен по някакъв начин заради немския си произход и Франк Стоукс е онзи, който вижда истинската му стойност."

Кейт Бланшет, фаворитка за тазгодишния "Оскар" с предишната си роля, в "Син жасмин", тук играе Клер Симон, която подробно документира произхода на складираните от окупаторите творби, а също кога и къде ще бъдат извозени. Героинята й е вдъхновена от Роза Валан, смела французойка, която тайно и систематично проследява дейността на нацистите, рискувайки живота си.

"Роза Валан е доброволец и след това уредник на музея Жу де Пом, който граничи с Лувъра. По време на войната там са складирани заграбените художествени колекции на еврейските семейства", разказва за прототипа си Бланшет. - Тя спасява огромен брой произведения на изкуството, които в противен случай биха били унищожени. И фактът, че работи самостоятелно, говори за нейната извънредна храброст. Мисля, че тя успява да се справи с тази нелека задача най-вече защото е жена и никой не допуска, че е способна на такъв подвиг."

При шестото си сътрудничество с Джордж Клуни - но за първи път в главна роля под неговата режисура, - Мат Деймън е в ролята на Джеймс Грейнджър. Героят му е вдъхновен от Джеймс Роримър, който по-късно става директор на музея "Метрополитън" в Ню Йорк. Връзката му с Клер Симон е вдъхновена от действителната среща на Роримър с Роуз Валан.

Персонажът на Мат трябва да спечели доверието на моята героиня, обяснява Бланшет. Според нея французите са изпитвали разбираем страх, че ако се предадат в ръцете на противниците на нацистите, произведенията на изкуството просто ще попаднат в частни колекции в Русия или САЩ - и от тази гледна точка било без значение дали ще ги откраднат германците, руснаците или американците...

"Толкова много творби, които ние приемаме за даденост в най-големите музеи в света, са били върнати от тази група хора - заключава носителката на "Оскар" за "Авиаторът". - Това е почти невъзможна задача, изпълнена по един абсурден начин: цивилни отиват на фронтовата линия и молят генерали да спрат бомбардировките по определена църква или област, за да се спаси един прозорец, скулптура или стенопис. Няма начин да не се чудиш как са били в състояние да спасят каквото и да било. Било е изключителен, безкористен подвиг..."

В малка роля като руски командир във филма участва и Захари Бахаров.