Джон А. Бърн е изпълнителен редактор и главен редактор на BusinessWeek.com. До 2005 г. той е изпълнителен редактор на печатното издание. Преди това той, за цели 18 години, е един от най- успешните автори - журналисти в авторитетното бизнес списание. През 2003 г. Джон А. Бърн напуска "Бизнес уик" за малко, за да стане главен редактор на друго списание - Fast Company.

- Г-н Бърн , какво е усещането и отговорността да бъдеш част от Business Week?

- Списание "Бизнес уик" заема специално място в моето сърце. Аз работя в него повече от 20 години. Напуснах го за малко преди време, но само да се завърна с възродени сили и хъс за работа.

Смятам, че "Бизнес уик" е моя професионален дом и училище, но и нещо повече. Това е мястото, където мога да намеря всичко, което уважавам и обичам в нашата професия на журналисти. Ние информираме. Ние вдъхновяваме. Ние учим. Ние даваме ясен и точен поглед върху днешния объркан свят.

Винаги казваме истината на властимащите - това е най- важното част от така бленуваната свобода на пресата. Точно тези неща ме задържаха толкова дълго в журналистиката. Докато ги има, ще продължа да съм предан на тази професия и през останалата част от живота ми.

"Бизнес уик" е място, пълно с умни и здраво работещи професионалисти, журналисти с високи стандарти и честност. Горд съм, че през всичките тези години сме разказали на широката аудитория обективно и коректно толкова много интересни истории от света на бизнеса.

Сега, като човек заемащ важна позиция, аз чувствам огромна отговорност за това какво правим, как го правим, защо го правим..., но най-важното - как да подсигури и обезпечим нашето бъдеще.

"Бизнес уик" е водещо бизнес списания, собственост от 2009 г. на финансовата медийна група "Блумбърг". Стартира като седмично списание през 1929 г., конкурирайки се днес с "Форчън" и "Форбс". Business Week е световен бранд, поддържащ собствен уебсайт, телевизионни програми, изследвания, маркетингови програми, специални събития. Освен английския BusinessWeek, списанието има осем локални издания в Китай, Индонезия, Близкия изток, Израел, Румъния, Тайланд, Турция, като за известен период излизаше и на български език.

 Какво е специфичното и характерното за редакционната политика, ценности и култура на BusinessWeek.com? Каква е разликата между печатното издание и електронния вариант?

- Не виждам разлика в културата и ценностите на журналистите, работещи в двете версии на "Бизнес уик". Всички представляваме едно цяло, една интегрирана редакция. Това преливане на кадри е възможно, защото ние винаги се нуждаем от всеотдайни и просветени хора, които могат да работят еднакво добре както в нашето седмично списание, така и в сайта ни, който се актуализира ежедневно.

Естествено, че като редакции двата проекта са разделени. Например, ние създаваме много снимки, аудио- и видео продукти, които няма как да бъдат показани в списанието. За мен интернет пространството дава по-голяма свобода на творчество и възможности да достигнеш до аудиторията и да разкажеш своята история.

Новите медии са едно голямо платно, върху което може да рисуваш със замах. Някои от най-добрите наши журналистически работи днес са разказани само под формата на фоторепортажи, като слайдшоу от снимки. Това придава една изключителна експресивност и интимност на материала, което при други случай е възможна само при неофициалното, персонално общуване.

Така се стига до непрекъснато увеличаване на екипа, работещ за онлайн изданието - за разлика от списанието, където броят на журналистите е по- малък. Сайтът се опитва да дава на публиката бързи анализи и коментари на важните и водещи новини от света на бизнеса и финансите.

Списанието сега се фокусира повече върху креативността в търговското и индустриално предприемачество, отколкото върху чисто новинарската страна.

Ако искаме да остане на върха и бизнесмените по света да се информират първо от нас, трябва да сме максимално бързи и да обясняваме смисъла на нещата, а не само да съобщаваме какво, къде и кога се е случило.

- Говори се за онлайн журналистика. По какво този нов вид журналистика се отличава от образа на журналистиката, която досега сме познавали?

- Мисля, че най-важната черта на онлайн журналистиката е, че тя помага на хората да взимат важни решения за своя живот. Това е много по-ценно от разказването на злободневни истории или правенето на просторни анализи.

Ние предлагаме поредица от разследващи материали в областта на мениджмънта и маркетинга, предприемачеството и инвестициите. Мисля, че точно тези вечнозелени теми ще издържат проверката на времето и ще привлекат повече читатели.

Така помагаме на новите лидери или на обикновения чиновник да се справят с непредвидени обстоятелства, съдействаме на предприемачите да напишат бизнес план, показваме как може да се намерят финансови средства за реализиране на нова идея, помагаме в избора на младите хора да попаднат в правилния университет или в най-доброто бизнес училище, където да станат магистри по бизнес администрация.

Онлайн медиите привличат читателите по нов и вълнуващ начин. Читателите сега информират самите журналисти. Много от идеите за нашите материали са подхвърлени от самите читатели. Ние непрестанно разгоряваме със своята аудитория, публикуваме отговорите и коментарите на читателите към новините, а хората имат възможност да качват своите документални снимки или видео репортажи... 

Всичко това създава нова среда, в която всеки човек е част от правенето на нашата медия. Публиката при нас може свободно да влиза в ролята на външен автор или действащ журналист на свободна практика.

Джон А. Бърн е автор на осем книги по бизнес, мениджмънт и бизнес лидерство. Най-продаваната му книга е "Джак. Направо от сърцето", в съавторство с дългогодишния главен изпълнителен директор на "Дженерал илектрик" Джак Уелч. Джон А. Бърн е магистър по журналистика от университета на щата Мисури.

- До каква степен интернет медиите са конкурентоспособни, кои са най- големите предимства и недостатъци на новите медии? Как тези медии променят цялата комуникационна индустрия по света?

- Няма съмнение, че новите медии са напълно конкурентоспособни и равноправни играчи на пазара. Ето малко шокираща статистика: 85% от похарчените пари за онлайн реклама в САЩ през през последните години са отишли в джоба на големите играчи: "Фейсбук", "Гугъл", "Яху" AOL и MSN.

В момента се води ожесточена битка се разпределение на оставащите 15%! Това е почти загубена кауза, защото 95% от рекламния пазар в интернет се държи от първите десет топиграчи. Засега те не дават никакви индикации, че ще изпуснат захапания кокал, който ги храни от години.

"Бизнес уик" има доста апетитна аудитория за достигане от рекламодателите. Ако ги сравним с аудиторията на телевизията, нашите читатели са малко, но пък са високообразовани, независими, богати и влиятелни.

- Кои решения във поверената ви редакция са от компетентността само на главния редактор и зависят изцяло от вас? Имате ли голяма свобода на действие като главен редактор?

- Не мисля, че имам голяма свобода като главен редактор, защото съм отговорен за всичко, което се случва в редакцията. Тежка е отговорността да бъдеш главен редактор на бизнес медия, защото непрестанно се питаш дали си пуснал правилните истории, текстове и интервюта, дали си взел правилните решения, дали си направил всичко на висота и си се отнесъл към всички с необходимата почтеност и уважение.

Като цяло моята медия има една главна стратегическа цел - да увеличим драстично трафика в нашия сайт, така че повече хора по света да се докосна до журналистиката, която правим.

Изграждането на тази обратна връзка с основната ни аудитория аз приемам много лично, защото мисля, че това е есенцията на нашето бъдеще.

"Съдържанието е царя на една медия" - това е популярна фраза от ранните години на интернет. Не мисля, че тя вече е валидна. Отвсякъде сме заливани от информация, разказани истории, професионални анализи... Всичко това е лесно достъпно и може да бъде проверено чрез различни източници.

Ако искаш да се откроиш в този масов поток, ти трябва да преосмислиш цялата тази информация и да я преоткриеш. Царят не е съдържанието, а контекстът! Контекстът е цялата атмосфера, в която една медия създава и разполага своите текстове.

Един журналистически материал може да звучи коренно различно в два отделни контекста. В момента ние се опитвам да създадем контекст, в който журналисти и читатели са еднакво важни. Читателите трябва да участват не само в взимането на решението какво да включим в нашето списание, но и как да направим това.

Съдържанието се отнася само до конкретния медиен продукт, докато контекстът се отнася до цялата общност от наши читатели. Тази общност трябва да стане неизменна част от медията, която правим.

Виж още: Между това, което иска да кажеш, и това, което си премълчал