Д-р Десислава Алексова е главен асистент в Международно висше бизнес училище - Ботевград. Индивидуален член и експерт в Българска туристическа камара. Има 10-годишен преподавателски опит като хоноруван асистент в Нов български университет, Висше училище по агробизнес и развитие на регионите, както и в Частен професионален колеж "Интербизнес".

Има опит от работата си в няколко туроператорски фирми, както и като експерт по туризма в дирекцията на природен парк "Витоша". Автор е на над 30 научни статии, участва като обучител по проекти за предприемачи в туризма, активист на Коалиция "За да остане природа в България".

Потърсихме д-р Десислава Алексова за коментар по един много наболял в последните години въпрос - защо масово българите почиват лятото в чужбина и как може да се подпомогне родният туризъм:

- Защо все по-често българинът почива извън България и как се отразява това на бранша?

- Тенденцията е свързана с условията на пазара. Логично е българите да търсят по-качествен конкурентен туристически продукт в чужбина. Проблемите с пречиствателните станции, мръсните плажове, лошото обслужване и презастрояването все повече ескалират, което се отразява негативно върху бранша. 

Миналата година бяхме свидетели на празни хотели в края на август в националните ни морски курорти. Съюзът на собствениците - Слънчев бряг излезе с искания за подобряване на инфраструктурата, набелязване на мерки от страна на държавата за преодоляване на кризата с кадрите в бранша и качеството на туристическия продукт. Въпреки дълго очакваното от Министерство на туризма развитие, такова все още липсва.

- Защо туризмът в другите европейски държави е по-добре развит и кои са спешните мерки, които трябва да вземем?

- Развитието на туризма зависи от най-различни фактори с хетерогенен характер, в това число икономическо развитие, финансова и политическа стабилност, природни условия, географска характеристика, ресурсна обезпеченост и т.н. За да се направи сравнение и да се даде отговор на този въпрос, трябва да има очертани ясни параметри, въз основа на които да бъде направен задълбочен анализ. Надявам се Министерството на туризма да се заеме с тази задача и на базата на направените анализи и отчетените резултати да изготви Национална стратегия за развитие на туризма.

Така например, е много модерно да сравняваме площта на ски пистите и броя на ски съоръженията в българските планински курорти с алпийските, но подобни сравнения, без да са отчетени особеностите на географското положение, релефа и климата, са манипулативни и некоректни. За успешното развитие на туризма е необходимо да има ясна визия, цели и приоритети на национално, регионално и местно равнище, акцент върху конкурентоспособността и кадрите, както и целенасочена рекламна стратегия за целогодишен туризъм, включваща постигане на разпознаваемост и положителен имидж.

- Преди дни излезе новина, че цените на нощувките по морето са паднали с 20%. На какво се дължи това и по-скоро повод за притеснение ли е, отколкото за радост?

- Драстичното намаляване на цени изразява безсилие. Понижаването на цените води до понижаване на качеството на туристическия продукт, което от своя страна вероятно ще доведе до още по-голям спад на резервациите от чуждестранни туроператори. В настоящата ситуация положителен ефект би имало точно обратното: повишаване на цените с акцент върху професионалното обслужване и качеството на предлаганите услуги и продукти.

- Кои са добрите практики за развитие на туризма и кои са грешките на нашия туризъм?

- В България могат да бъдат посочени добри практики в различни насоки - туроператорска дейност, хотелиерство, ресторантьорство, регионално развитие. Наскоро Спортно-туристическа агенция Одисея-Ин получи международен сертификат на Travel Life за устойчиво управление в туризма. Редица туристически обекти притежават международни сертификати и отличия и бележат висок рейтинг в престижни класации. Велинград се утвърди през последното десетилетие като СПА столица на Балканите. Примери има много, но това, което липсва е ясна визия за развитие на туризма в България, адекватно законодателство и институционална подкрепа за бизнеса.

Основните грешки, които бяха допуснати през годините на преход, могат да бъдат групирани в няколко насоки: липса на ясни изисквания и недостатъчен контрол върху качеството, обучението и квалификацията на кадри в туризма; стихийно и непланомерно презастрояване на Черноморието и някои планински региони; недостатъчна прозрачност на процедурите по обществено обсъждане и взимане на решения, касаещи национални туристически ресурси; липса на синхрон в усилията от страна на институциите с останалите заинтересовани страни в туризма; постоянно променящата се нормативна база и политики, несъобразени с международноправните ангажименти, които България има в областта на туризма.

- Какво представлява Меморандумът за устойчиво развитие на българския туризъм, опазване на природата и културното наследство, който наскоро беше подписан?

- Тук мога да говоря много, тъй като бях основният координатор по изготвяне на меморандума. В търсене на баланс между природозащитата и отговорното развитие на туризма, от началото на 2014 г. по инициатива на Българска туристическа камара, бяха проведени няколко срещи между туристически и природозащитни организации.

На срещите се отчете първостепенното значение на опазването и съхранението на природното и културното наследство, като ценни ресурси за развитието на туристическата индустрия. Беше осъзната необходимостта организациите от трите сектора - туризъм, природозащита и опазване на културното наследство, взаимно да се информират, да изразяват общи позиции по проблеми от взаимен интерес, при обсъждане на предстоящи законови промени, да участват съвместно при публични дискусии и социално-икономически обсъждания, да популяризират своята дейност, цели и намерения сред членовете на своите организации, да внасят предложения за нормативни изменения, гарантиращи устойчивото развитие на туризма в съответствие със спазване на екологичните норми и въведените европейски стандарти.

Като резултат беше изготвен Меморандумът за устойчиво развитие на българския туризъм, опазване на природата и културното наследство, спазващ основните принципи на Глобалния етичен кодекс в туризма.

След подписването е учреден експертен Съвет за устойчиво развитие на туризма, опазване на природата и културното наследство към Меморандума. Меморандумът започва да функционира като инструмент на етичните принципи и политики в сектора още през първите три месеца от учредяването на Съвета.

Изготвени са общи писма и становища по конкретни казуси - становище за Карадере, свързано с предложение за развитие на туризма до Министъра на икономиката и енергетиката, който да възобнови административната процедура по издаване статута на инвеститор клас А на "Мадара Юръп", с оглед констатирани нарушения от Министъра на околната среда и водите по отношение на ПУП на Бяла Север; декларация относно инвестиционните намерения за добив и преработка на волфрамови руди в находище "Грънчарица Център" от "Ресурс 1" АД край Велинград; становище относно опазването на горите като туристически ресурс и устойчиво развитие на територията, разширяването на ски зоната в Банско и гражданско участие в междуведомствената работна група за разрешаване на проблемите, свързани с изпълнението на договора за изграждане на ски зоната в зимния курорт.

- Какво се очаква да бъде постигнато чрез Меморандума?

- Бъдещите съвместни действия на подписалите организации включват три основни аспекта: дефиниране на общи позиции по промени в законодателството, които да доведат до последователна и целенасочена подкрепа на държавата за приоритетното развитие на туризма, опазването на природната среда и културното наследство; граждански контрол върху законодателната и изпълнителната власт чрез мобилизиране на бизнеса и широката общественост за позиции и кампании, които биха способствали за постигане на общата цел на подписалите организации; обединяване на експертния капацитет на организациите за активно участие в изготвянето на стратегически и програмни документи.

- Какво се случва със защитените курортни местности, както е случаят с Иракли? Как може да помогне обикновеният гражданин?

- Задължително при развитието на туризма е да се спазват законовите ограничения върху дейностите, осъществявани в уязвими към антропогенно въздействие райони, защитени територии и зони от мрежата НАТУРА 2000, както и другите територии, ползващи се със специален режим на закрила по българското и международното законодателство. Когато това не се случва ролята на обикновеният гражданин е да бъде активен, да търси и разпространява информация. Практиката показва, че при повишено обществено внимание и силен граждански натиск нещата се случват.

- След дълги години спорове Плажът на Националната спортна академия (НСА) в Несебър е поредният, върху който е излят бетон. Какво се случва с тези "бетонни чудовища" по морските ни курорти и как могат да бъдат контролирани? Има ли виновни и ясно ли е кои са те?

- Казусът с базата на НСА е свързан именно с липсата на синхрон между институциите, недостатъчна прозрачност и ясни процедури. По подобен начин дюни, изключителна държавна собственост, са заменени с промяна статута на терените. Институциите си прехвърлят отговорност, а виновни и наказани няма. Решението е законност, прозрачност и строг контрол. Крайно време е да се разграничи туристическата дейност от изграждането и ползването на недвижими имоти за туристически цели. Необходима е ясна държавна политика, а не реакция след граждански натиск по всеки отделен казус.

- Има ли бъдеще туристическият бранш у нас? Вашите студенти имат ли намерение да останат в България?

- Туристическият бранш винаги е оцелявал. Важна е посоката, в която ще се развива. При младите хора ситуацията е интересна. Наблюдава се липса на съвместни действия между бизнеса и университета, както и държавата и университета. Все по-актуална е тенденцията към текучество на квалифицирани кадри в чужбина, заради възможността за по-успешна кариера и по-високо заплащане. Въпрос на държавна политика е прилагането на механизми за задържане на младите хора в България, чрез предоставяне на възможности за професионална реализация. Периодично срещам умни и амбициозни завършили студенти, реализирани в България, но в други сфери на икономиката. Основните причини, които изтъкват са ниското заплащане и хаоса в туризма. Много ми е приятно като се засичаме с мои студенти, заемащи ръководни позиции по време на туристически борси и професионални мероприятия.