Когато става въпрос за войната по пътищата, сегашното Народно събрание обръща голямо внимание на проблема. Множеството катастрофи и високата смъртност в следствие на пътни инциденти в условия на демографска криза дават на този проблем национално значение. Това ни накара и да се обърнем към един от най-активните по темата народни представители - Петър Славов, и да му зададем няколко въпроса за институционалната страна на тази тема и какви решения са възможни:

- Една от темите, които периодично се обсъждат в това Народно събрание, е войната по пътищата. До момента какви са основните промени са гласувани и приети за решаване на проблема?

- Вече няколко пъти се опитвам да алармирам колегите ми в парламента, че проблемът с войната по пътищата изисква незабавни мерки и промени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Неотдавна, по-мой въпрос за т.нар. "рецидивисти на пътя", министър Бъчварова разкри информация, че близо 1000 души имат по 5 и над 5 пет акта от КАТ, по които наказателните постановления не са влезли в сила и те продължават необезпокоявано да шофират по пътищата (ако влязат в сила, почти със сигурност те ще останат без контролни точки и без книжки). Шофират до поредния причинен от тях инцидент. Именно такъв бе случаят в Панагюрище, когато бе убито дете на пътя от шофьор, за който медиите писаха, че имал около 20 невлезли в сила наказателни постановления от КАТ.

Всичко казано дотук ме мотивира да предложа неотдавна промени в Закона за движение по пътищата, които бяха насочени именно към спирането и понасянето на отговорност от тези "шофьори-рецидивисти". Предложенията включваха принудителна административна мярка при установяване на поредното тежко нарушение-временно отнемане на книжката до изясняване въпроса за вината, съчетано и със бърз съдебен контрол за законосъобразност на действията на КАТ. А както се досещате, при посещението в КАТ за получаване обратно на книжката, въпросният шофьор щеше да получи "бонус" от всичките му невръчени наказателни постановления.

- Не веднъж сте се изказвали за по-строги санкции за шофьорите причинители на тежки произшествия. Какви според вас са основните мерки, които трябва да бъдат взети на първо време?

- Както вече загатнах, моето убеждение е, че трябва да се преработят съществуващите принудителни административни мерки (ПАМ) в ЗДвП, за да може при тежки произшествия с жертви или тежко пострадали, органите на КАТ да се намесват решително и подобни водачи да бъдат спирани временно от шофиране, до изясняване въпроса за вината им. Тази мярка следва да е придружена и с отговорност по Наказателния кодекс за онези особено нагли "шофьори-рецидивисти", които въпреки отнемането на книжката, отново ще се качат зад волана и, не дай Боже, могат да причинят ново тежко ПТП.

Може да се мисли и за подобряване на режима на връчване на наказателните постановления, тъй като сегашната процедура по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е тежка и тромава и очевидно има доста "специалисти", които успяват да се укрият и да трупат актове, без наказателните им постановления да могат да влязат в сила и да понесат отговорност.

И разбира се, камерите за контрол на скоростта и видеоконтролът също могат да са много полезни. Неотдавнашните промени в законодателната уредба, възстановяващи действието на мобилните камери, вече дават резултат и аз се надявам закупуването и използването на подобни средства за контрол на скоростта да продължи и да има все по-дисциплиниращ ефект.

- Как ще коментирате предложените от Вашия колега в Реформаторския блок Настимир Ананиев промени в Закона за движение по пътищата, които засягат младите шофьори – забрана да се шофира вечер, забрана да се управляват мощни автомобили, да се кара по магистрала и т.н.?

- Доколкото знам, това са само идеи и на този етап подобна законодателна инициатива не сме обсъждали в парламентарната група на РБ. Личното ми убеждение е, че младите шофьори не бива да бъдат ограничавани и дори дискриминирани с подобни мерки, а да се засили качеството на обучението и самосъзнанието им за последиците, които може да има неразумното шофиране, особено с превишена скорост. Защото, ако липсва това самосъзнание, и с не толкова мощен автомобил, даден шофьор може да вдигне 100 км в населено място и да предизвика тежко ПТП.

Що се касае до магистралите, имайте предвид, че движението по автомагистрала е с най-ниска степен на опасност, тъй като има разделителна мантинела (т.е. отпада опасността от навлизане в насрещното платно и челен удар), лентите са две (т.е. изпреварването е облекчено) и пр. Наред с това, никъде не се изисква по автомагистрала да се шофира с максималната допустима скорост-спокойно за младите водачи може да има ограничение до 90 км/ч примерно.

- Вече на няколко пъти се заговори за гражданско участие при представянето на доказателства за нарушения - снимки, клипове и т.н. Може ли това да стане факт? По какъв начин биха могли гражданите да изпращат подобни доказателства на КАТ чисто технологично?

- Няма законови ограничения даден водач да монтира в личния си автомобил подобно записващо устройство-камера и пр. Записът на конкретно нарушение може да бъде изпращан и сега на КАТ и МВР, като за да може да се използва е необходимо човекът, извършил записа, да се съгласи да свидетелства за фактите и обстоятелствата, или да посочи други свидетели на инцидента. Много хора вече го правят и това действа превантивно както на недобросвестни катаджии, често използващи репликата "и с‘я к‘во ще пра‘им", така и за установяване на водачи, паркиращи в тревни площи и по детски площадки, каращи безразсъдно и опасно за околните или извършили друго нарушение.

Виж още: А ние си измираме по пътя

- Т.нар. "рискови групи" на пътя - мотористите са причина за много произшествия. Трябва ли да бъдат приети промени, касаещи тяхното положение в Закона, за да се избегнат произшествия?

- Всъщност общият брой на инцидентите с мотоциклети е значително по-малък от този между автомобили, просто те винаги привличат внимание и се създава впечатление, че едва ли не са масови. За мотоциклетистите важат същите правила, както и за шофьорите на автомобили-нарушаването им е основание за налагане на санкции. Отново всичко опира до контрол и ефективното налагане на санкции на провинилите се водачи. А тук проблемите са същите, както и при останалите недобросъвестни водачи на МПС, така че едва ли е нужно някакво специално отношение към мотоциклетистите, или пък третирането им като "рискова група".

- Вие сам сте голям привърженик на екологичния транспорт и преди време успяхте да прокарате идеята за стоянка за велосипеди до Народното събрание. Факт е обаче, че поведението на много велосипедисти на пътя създава рискове от катастрофи, а не са рядкост и инцидентите между пешеходци и велосипедисти. Как този проблем може да се ограничи и какви мерки могат да се гласуват от парламента?

Действително, с колеги от Реформаторския блок и с помощта и на ръководството на парламента успяхме неотдавна да инициираме поставянето на стоянка за близо 20 велосипеда в района на Народното събрание, която да се ползва и от служители на околните сгради. Основният проблем с велосипедния транспорт в София и големите градове е липсата на достатъчно велоалеи. Това често принуждава велосипедистите да карат или по тротоара, или на пътното платно и така се стига и до конфликти и с пешеходци, и с водачи на МПС.

Една от възможностите този проблем да се разреши, е изменение в Закона за устройство на територията, което да задължи местните власти, при извършване на реконструкция или рехабилитация на даден булевард, задължително да се обособява и изгражда и велоалея на него. От Реформаторския блок работим по такива изменения и вероятно съвсем скоро ще ги внесем под формата на законопроект.

- В Германия през почивните дни и вечер е забранено преминаването на ТИР-ове по междуградски пътища и магистрали. Има ли възможност подобни промени да бъдат приети и в България за ограничаването на произшествията по магистралите?

- В България също се въвеждат подобни ограничения през летния сезон, когато интензитетът на движение се повишава значително заради отпуските. Движението на ТИР-ове и тежки камиони се ограничава в часовете на интензивен трафик и в дните петък и неделя. Мисля, че тази мярка, особено когато се контролира спазването ѝ, дава добри резултати и представлява някакъв приемлив компромис и за пътуващите отпускари, и за бранша на превозвачите, които също трябва да могат да си вършат работата.

- Говорим за глоби и санкции, но голям проблем е и събирането им. Как може то да се подобри?

- През последните години събираемостта постоянно се подобрява, предвид въвеждането на редица мерки-намаляване на глобите за водачи, платили си фиша в 7-дневен срок, отказ от предоставяне на различни административни услуги на водачи, които имат неплатени глоби, събиране на глобите чрез публични изпълнители и др. Разбира се, има още какво да се подобри, но нека не забравяме, че усилията ни трябва да са в посока да има по-малко нарушители, а не да се събират повече глоби!