Наближаваше Бъдни вечер и макар да беше още следобед, в работилниците и къщите на руското селце започваха да палят лампите, защото късият зимен ден почти бе свършил. Развълнувани деца бързаха да се приберат и през затворените капаци на прозорците се чуваха само приглушени гласове и смях.
Старият татко Панов, селският обущар, излезе пред своята работилница, за да хвърли последен поглед наоколо. Звуците, изразяващи щастие, ярките светлини и едва доловимият, но прекрасен аромат на коледни гозби му напомниха за отминали Коледи, когато жена му още беше жива, а децата не бяха пораснали. Сега беше сам. Обикновено ... прочети още


