Православни, народни и езически обичаи се обединяват в един топъл, семеен празник

Ако Коледа е големият християнски празник, богато украсен и рекламиран, за да продава подаръци, надежда, хорски добрини и т.н., семейният празник е Бъдни вечер. Самата идея за цялото семейство, тържествената постна вечеря и топлото усещане, което този празник носи, са достатъчни да предпочитаме Бъдни вечер пред Коледа.

Излишно е да казваме, че подобно Коледа, Бъдни вечер също идва от древни езически времена, но след като християнството става доминираща религия, празникът придобива значение в канона.

В православното християнство

В християнството това е последният ден от предколедния пост, последният ден преди Исус Христос да бъде роден. Миряните почитат Божията майка и нейните родилни мъки. В православието трапезата няма никакво значение или друго изискване освен да е постна. Денят е посветен на молитва, изповед и причастие.

Народни обичаи и поверия

Народните (и езически) поверия и обичаи, от друга страна, са много по-интересни и доста по-дълбоко залегнали в българските душевност и традиции.

В различните краища на страната той е наричан с различни имена – Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка.

Бъдника

По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Въпросният бъдник е 3-годишно дъбово дърво, отсечено от млад момък, облечен в най-хубавите си дрехи.

После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата.

Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях, в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на умрелите преждевременно бебета, покойници, зли орисници и вещери. След покръстването българският народ запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на раждането на Исус Христос.

Също така се вярва, че бъдникът е причина на празничната трапеза да гостуват мъртвите предци и самата Света Богородица. По бъдника се извършвали и най-различни предсказания, например ако от него излизали искри това означавало изобилие. Пепелта от бъдника също не се изхвърляла. Тя се слагала в семето при засяване, в храната на животните или с нея се ограждала нивата, за да се пазела от бродници и житоманци.

Трапезата за Бъдни вечер

Друга съществена част от традициите за Бъдни вечер е трапезата. Тя се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса. На трапезата задължително има нечетен брой постни ястия - 7, 9 или 11. Големият брой ястия символизира богатата реколта, която семейството ще прибере следващата година. Сред обичайните ястия присъстват варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, пчелен мед, орехи, плодове, обреден хляб и др.

Виж още: Рецепта за содена питка за Бъдни вечер

Преди да започне вечерята най-възрастният член на семейството обикаля три пъти трапезата с тамян, като се вярва, че прогонва лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници вещери, караконджоли, магьосници отслабва.

След това главата на семейството чупи обредната пита и раздава парчетата на членовете на семейство по възраст и "нарежда" пожелания за всеки член от семейството. Първото отчупено парче обаче е за Света Богородица, а след това е за къщата. В питата има монета. На когото се падне тя, се вярва, че ще е здрав през цялата година и късметът ще е на негова страна. В питата може да има и дрянови клонки, символизиращи късмет и плодородие.

Други обичаи

Друг обичай е след края на вечерята всеки човек на масата да си избере орех и да го разчупи, ако те останат цели и са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината. В миналото семейството не заспивало до полунощ, защото хората вярвали, че тогава небето се отваряло и ако в този момент си намислиш желание то със сигурност ще се сбъдне. След вечеря всички стават едновременно от масата и софрата не се раздига, защото се вярва, че починалите ще дойдат да си вземат от храната.

След Бъдни вечер идва Коледа, краят на постите, новото начало, в което всеки от семейството ще започне своята следваща година на чисто.

Виж още: Трапезата за Бъдни вечер по света