Хофбург, операта, Пратерът... австрийската столица е не просто красива - там се живее най-добре. "Дойче веле" обобщава новата класация на сп. "Икономист". Как обаче трябва да изглежда градът на бъдещето с отлични условия за живот?

Виена е най-добрият град за живеене в света, а Мелбърн, заемал първото място в продължение на седем години, остава на втора позиция, следван от Осака, Калгари и Сидни, сочи актуалната класация на сп. "Икономист".

В годишното изследване на икономическото издание се оценява "стандартът на живот в 140 градове в света". Анализът се базира на 30 критерия, разпределени в пет категории: инфраструктура, образование, здравеопазване, стабилност и култура.

Според тях Виена събира 99,1 от 100 възможни точки, които я правят "почти идеална" за живеене. За този успех допринася политическата стабилност в австрийския град, където в момента живеят над 1,8 млн. души. Решаващи показатели са също така ниската степен на престъпност и на заплаха от терористични актове.

В топ 10 попадат най-много градове от Австралия и Канада: Мелбърн, Сидни и Аделаида в Австралия и Калгари, Ванкувър и Торонто в Канада. Японските мегаполиси Осака и Токио са на трета и седма позиция, а датският Копенхаген, който заема девето място, е единственият друг европейски град сред първенците.

Хамбург - единственият германски град, който досега беше сред първенците, изпада от челната десетка за първи път от 2015 г. насам и понастоящем се нарежда едва на 18-о място. Причината не е, че качеството на живот там се е влошило, а че други градове в света предлагат по-добри условия на живот, обяснява "Икономист".

От германските градове най-добре се представя Франкфурт на Майн, който заема 12-а позиция. Берлин, Мюнхен и Дюселдорф също попадат сред 30-те най-добри градове за живеене в света.

Сред основните изводи от изследването е, че по-големите и по-гъстонаселени градове имат и по-високи нива на престъпност, както и натоварена инфраструктура. Именно затова Лондон например се нарежда едва на 48-о място в класацията, а Ню Йорк е 57-и поред.

В дъното на ранглистата са Дамаск (Сирия), Дака (Бангладеш), Лагос (Нигерия), Карачи (Пакистан) и Порт Морсби (Папуа Нова Гвинея). Някои от най-опасните градове в света - като Багдад (Ирак) и Кабул (Афганистан), - дори не са били обект на анализ.

Подреждането на "Икономист" обаче не бива да се бърка със сродната класация, публикувана ежегодно от консултантската фирма "Мърсър", според която Виена е най-добрият град за живеене в света, само че следвана от Цюрих и Мюнхен, напомня Българската редакция на "Дойче веле".

Миналата есен столицата на Австрия беше номер 1 за живеене в Европа и според бизнес сп. "Монокъл", а главният му редактор, канадският медиен предприемач Тайлър Брюле, коментира:

"Виена е много интересен град, който и в миналогодишната класация се представи отлично. Преди 100 години - тоест, в началото на ХХ век, Виена е имала повече жители, отколкото в началото на 21-вото столетие. А това означава, че градът разполага с достатъчно място. С други думи: жителите му могат да дишат спокойно. А и става дума за град със забележителна история.

Тази година обърнахме сериозно внимание и на възможностите за започване на бизнес. Това е важен въпрос в контекста на Брекзита например. Когато хората се питат къде могат да живеят добре, те си задават и следните въпроси: лесно ли ще си намеря офис или ателие, ще мога ли да реализирам плановете си по-успешно, отколкото в Лондон например."

По думите му в техните изследвания за качеството на живот "водещ критерий е отсъствието на напрежения - т.е. да може да се живее без напрегнатост. Това ще рече: да има добре уреден градски транспорт, да има добри комуникации и изобщо животът в града да върви гладко и безпроблемно.

За добър живот са необходими и максимален брой преживявания. Например сутрин човек да има възможност да поплува в някоя река или езеро, след което спокойно да се придвижи до работното си място, където да се труди в удобна среда.

За да предлагат добри условия за живот, градовете трябва да разполагат и с отлична инфраструктура - независимо дали релсови пътища или велосипедни алеи. Важно е също така хората да могат лесно да предприемат пътувания от града, в който живеят. Всички тези фактори играят важна роля."

Той обаче отбелязва, че: "Един от основните недостатъци на градовете в немскоезичното пространство е 6-дневната работна седмица. Токио ги изпреварва именно с това - там всичко работи нонстоп. Големите градове в Централна Европа трябва да си дадат сметка, че не всички хора работят от 9 до 17 ч.

В това отношение те могат да се поучат от Токио, където животът никога не спира. Един град, който е едновременно спокоен и пулсиращ. И ако германските, австрийските и швейцарските градове искат да дръпнат още повече напред, ще трябва да се ориентират по водещите азиатски образци."

На въпрос от "Дойче веле" как според него трябва да изглежда градът на бъдещето, който предлага отлични условия за живот, Брюле обяснява:

"Това е един град, който предлага още повече шансове. При това шансове за всички. Градовете се опитват да бъдат привлекателни най-вече за младите хора и за семействата с деца. Но голямото предизвикателство е свързано не с децата, а с възрастните хора, които ще стават все повече и ще достигат все по-преклонна възраст.

От друга страна, трябва да се ориентираме към още повече гъвкавост. Ще започваме да работим още по-рано или пък ще приключваме работа още по-късно. А това означава, че секторът на услугите и търговията трябва да се пригодят към новите условия.

А най-важният въпрос е несъмнено: как да създадем добра среда за живеене, която същевременно да е по възможностите на най-различни хора. Защото нали когато сме на парти, не искаме там да срещаме хора само от една възраст или от една националност. За да стане хубав купон, трябва да има всевъзможни хора. Същото важи и за един град, претендиращ да бъде добро място за живеене."

Източник: Българската редакция на "Дойче веле"