В месеца на любовта митът за Тристан и Изолда оживя на софийска сцена в първата постановка на операта от Рихард Вагнер у нас

В първата третина на ХIX в. поетите романтици преоткриват света на древните легенди и сред тях един много характерен мотив - за вълшебната напитка с неземна, демонична сила, способна да свърже влюбените до смъртта им.

Тази приказна тема е позната на науката от преданията на различни индоевропейски народи - от персите до келтите. Тъкмо тя съставя основното ядро на легендите за Тристан и Изолда.

Мотивите от легендата се разпространяват надалече из Западна Европа, из френските и германските земи. Могат да се срещнат и в мита за Зигфрид от "Пръстенът на нибелунга", който подобно на Тристан, изпива вълшебната напитка. В историята за Зигфрид решаваща роля има и идеята за

неделимостта на съдбите, притворството, съвместната смърт

Победата на Зигфрид над дракона всъщност се повтаря и в "Тристан". В древен вариант на тази легенда изследователите са открили темата за "двойствеността на любимата жена". Тук Тристан обича две Изолди: Изолда Златокъдрата и Изолда Белоръката.

Не напомня ли тази легенда за героя Зигфрид? Да, Зигфрид обича Брунхилда, но под въздействието на вълшебната напитка я забравя, изменя й, предава я вероломно в ръцете на Гунтер, а самият той отива при Гудрун.

Двойствеността на личността, проявяваща се в отделни моменти в тази история, е свързана с древен мит за природата. През Средновековието митът за природата, олицетворяващ любовта на Слънцето към Земята, се появява в романтични, рицарски одежди. Всъщност именно той е ядрото на легендата за Тристан.

Древният първообраз на Тристан може да се открие в древния исландски епос "Еда" под името Скирнисферт. За своя господар, бога на Слънцето Фрейр, богът на пролетните ветрове Скирнис е завладял зимната Земя - Белоръката Герда. Тук също има вълшебна напитка: Герда я дава на Скирнис, който е избил нейните роднини.

Първата литературна обработка за сказанието за Тристан е от далечния XII в.

Авторът е английският писател и хронист Люк Гоуст, изложил историята не на родния си английски, а на френски език. Неговият съвременник Ейлхарт фон Оберг (1189-1207), възпял трагичната история за рицаря вече в стихове.

С историята на Тристан се среща и в Аусбургската народна книга, издадена през 1498 г. 

Изданието на "Изток-Запад" от 2013 г. включва най-представителните писмени версии на мита, писани на старофренски: "Роман за Тристан" от Берул, "Лудостта на Тристан" (Оксфордски ръкопис), "Лудостта на Тристан (Бернски ръкопис), "Орловите нокти" от Мари дьо Франс, фрагменти от "Романа за Тристан и Изолда" от Томас

В истинска поетична, художествена форма обаче Тристан и Изолда са увековечени в прекрасния рицарски епос на Готфрид от Страсбург през 1210 г. В тази пространна героична поема авторът разказва за детските и юношеските години на героя.

Майка му умира при неговото раждане, а баща си той никога не среща. Безрадостното детство и рицарското възпитание на Тристан средновековният писател описва с големи подробности.

Тристан попада в двора на своя чичо, управителя на Корнуол, крал Марке. Спасява страната от ирландските нашественици и дори сам убива техния предводител Моролд. Но ранен в битката, попада на ирландския бряг, където

дъщерята на ирландския крал излекува раните му и се влюбва в него

Скоро обаче тя узнава, че е спасила живота на убиеца на своя годеник Моролд. Тристан взема Изолда като заложница и я завежда в двора на стария крал Марке.

В ролята на Тристан в българската постановка на операта влизат тенорите Мартин Илиев и Петер Свенсон, който пее в последните две представления на 8 и 11 март

Готфрид от Страсбург възпява още и битката между Тристан и Дракона, когато излекуваният герой спасява Ирландия от ужасното чудовище (тук също има паралел между Тристан и Зигфрид - и двамата убиват дракона!).

После авторът представя подробно морското пътешествие на Тристан и Изолда, а също така и историята с вълшебната напитка. Разкрива майсторски и вътрешната борба в душата на Тристан, раздвоен между чувствата си към двете Изолди.

Текстът на Рихард Вагнер обаче не е драматизация на това древно сказание. Композиторът използва за своето либрето елементи от разни епохи и варианти на легендата - френски, келтски, исландски, германски, британски.

В основата остават древните митове за природата

За Вагнер вълшебната напитка е важен драматургичен и психологически момент. Неговите Тристан и Изолда са се обикнали така страстно и силно не под влиянието на този любовен еликсир, а просто при първата си среща, от пръв поглед!

И двамата напразно се опитват да се преборят с тази любов. Изолда иска да отмъсти на Тристан за смъртта на своя годеник Моролд, а и за собственото си унижение. Тя иска да му даде отровата, за да го убие, но наред с това е готова и да умре с него, защото го обича.

И когато двамата разбират, че е настъпил моментът, когато трябва да умрат, от техните гърди, подобно на вулкан, изригват страстни любовни слова.

В ролята на Изолда за българската постановка на операта влизат Цветана Бандаловска, Мариана Цветкова и Радостина Николаева, която пее на премиерата на 26 февруари

Като използва различни източници за либретото си, Вагнер създава истински шедьовър на поезията и драматургията. Предисторията, разказана от Готфрид от Страсбург, тук не е изложена като сценично действие. Тя е само в разказите на Изолда.           

В тази своя опера Вагнер е избегнал всички детайли от външното действие, за да ни представи по наистина гениален начин драмата в душите на двамата герои.

История на операта "Тристан и Изолда"

След революцията от 1848 г. Вагнер е принуден да живее в изгнание в Швейцария. Гостоприемното семейство Везендонк го приема в своята вила край Цюрих.

Скоро между стопанката на дома Матилда и маестрото пламва силна любов, макар двамата да знаят, че е без перспектива. И все пак, не могат да се откажат един от друг.

Поетичното отражение на тази страст Вагнер открива в келтската легенда за Тристан и Изолда, която завършва трагично, със смъртта на двамата влюбени. Този дълбок песимизъм, естествена черта от характера на Вагнер, се проявява още преди срещата му с философа Шопенхауер и създаването на триадата "Летящият холандец", "Танхойзер" и "Лоенгрин".

В "Тристан" песимизмът дава своя особено силен отпечатък както върху текста, така и върху музиката.

В спомените си за времето, когато пише тази опера, Вагнер споделя, че стиховете от либретото, което е негово дело по мотиви от романа на Готфрид Страсбургски, вече съдържа зародишите на отделните мелодии.

Душевната драма на действащите лица тук е изразена не толкова външно и в сценичното действие, колкото в музиката, "вълнуваща се като безбрежен океан, непрекъснато променящ своя цвят, разливащ се в мъглата като една безкрайна мелодия".

Вечното, непрекъснато вълнение, любовната мъка и страст... тайнствените кръгове върху повърхността на океана, които после потъват и изчезват като смъртта... вечната мелодия на влюбените души... кипящият океан - всичко това е музиката  на моя "Тристан", казва композиторът.

От този мощен и тайнствен поетичен порив Вагнер преминава от безнадеждната философия на Небитието към философията на Утвърждаването - една невероятна сила на живота във Вагнеровия оркестър, който в битката си срещу Безнадеждността накрая побеждава и прославя живота.

През 1857 г. Вагнер завършва текста на либретото. Започнал е да го съчинява още на брега на Цюрихското езеро, близо до любимата си Матилда, на която посвещава забележителен песенен цикъл за глас и оркестър по нейни стихове.

Скоро ще трябва да се раздели с нея - тя има три деца и благороден и великодушен съпруг, който й прощава всичко. А Рихард Вагнер също има съпруга - застаряващата, болна и ревнива Мина. Той напуска Швейцария и заминава за Венеция, където завършва партитурата.

В дневника, който води тогава, почти всеки ред е посветен на Матилда Везендонк: "Сега, скъпо мое дете, аз се връщам към моя Тристан, за да беседвам чрез него с теб..."

Партитурата е завършена през 1859 г., но първата постановка е едва след шест години - с премиера на 10 юни 1865 г. в столицата на Бавария, Мюнхен.

Фотография на съпрузите Малвина и Лудвиг Шнор фон Каролсферд като Тристан и Изолда в премиерната постановка на операта от Вагнер в Мюнхен, 1865 г. (Лудвиг пее партията само четири пъти и умира, давайки храна на слуховете, че трудността на ролята го е убила)

"Тристан и Изолда" е с премиера в Софийската опера и балет на 26 февруари, със следващи спектакли на 1, 5, 8 и 11 март.