За първи път приходите от дигитални продажби надхвърлят приходите от физически носители

Иновациите и инвестициите, които извеждат музикалната индустрия в дигиталната ера, са акцент в годишния доклад на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) за състоянието на музикалния пазар през 2015 г.

"След две десетилетия на спад 2015 г. бележи нов ключов момент за звукозаписната индустрия - измерим глобален ръст и рязко увеличение в потреблението на музика, като приходите от дигитални продажби за първи път изпреварват приходите от продажби на физически носители. Всичко това показва, че индустрията се е адаптирала успешно в дигиталната ера и става все по-силна", коментира Франсис Мур, която е главен изпълнителен директор на IFPI.

Стриймингът остава най-бързо растящият източник на приходи в индустрията с 45,2% ръст, достигайки 2,9 млрд. щатски долара, а спрямо петгодишния период до 20150-а увеличението е повече от четири пъти.

Виж още: Какво се слушаше в Spotify през 2015 г. (видео)

Разпространението на смартфоните увеличава възможността за висококачествено абонаментно обслужване и позволява на потребителите да се насочат към използване на лицензирани музикални услуги. Приходите от стрийминг услуги за 2015 г. са 19% от общия обем, в сравнение с 14% през 2014 г.

Стриймингът съставлява 43% от дигиталните приходи

с тенденция да надхвърли дела на даунлоуд услугите (45%) и да стане основен източник на приходи в сектора.

През последните години се наблюдава драстично увеличение на "премиум" абонаментните услуги. Общият брой потребители на такива музикални услуги се изчислява на приблизително 68 млн., като увеличението е с над 50% спрямо 2014 г.

Даунлоудът остава със значителен принос - 20% от общите приходи на индустрията. Спадът в този сегмент с 10,5% за миналата година е по-голям, отколкото 2014 г., когато беше 8,2%.

Свалянето на цели албуми

все още съставлява основна част от изживяването на музикалните фенове. Достигнатите приходи от даунлоуд за 2015 г. са 1,4 млрд. щатски долара, което е повече в сравнение с 2010 и 2011 г.

Виж още: Легалните онлайн услуги убивали торентите

С 4,4% нарастват също приходите от излъчване и публично изпълнение (използване на музикални записи в програмите на медиите и на обществени места) и вече са общо 2,1 млрд. щатски долара. Този сектор формира 14% от приходите на индустрията за изтеклата година (срещу 10% през 2011 г.) и остава един от най-последователно нарастващите източници на приходи за звукозаписния бизнес.

Продължава тенденцията за спад на приходите от продажби на физически носители, макар и по-бавно в сравнение с предишни години -  4,5% през 2015 г. в сравнение с 8,5% през 2014 г. и 10,6% през 2013 г. Този сектор обаче все още

генерира 39% от общите приходи в световен мащаб

и остава основен избор на потребителите на някои основни пазари, като за Япония този дял е 75%, за пазара в Германия - 60%, за Франция 42%. Забавянето в спада на физическите продажби се дължи на сериозно нарасналото търсене на грамофонни плочи, което се наблюдава на почти всички пазари.

Виж още: Плочата умря, да живее плочата!

Годишният доклад на IFPI отбелязва, че макар постигнатите през 2015 г. резултати да са добра новина, в това възстановяване на пазара има фундаментална слабост - отчетените рекордни нива в консумацията на музика, цялата тази експлозия на потреблението на музикални услуги, не се възвръща под формата на съответстващите й възнаграждения към артистите, звукозаписните компании и авторите.

Тази значителна разлика между приходите, които някои онлайн платформи генерират, и възнагражденията, изплащани от тях на правоносителите - т.нар. Value Gap, е налице, защото някои големи дигитални услуги успяват да заобиколят нормалните правила, прилагани при лицензирането на музика.

Услуги, при които потребителите качват съдържание, често отказват да лицензират музиката на своите платформи или пък се лицензират при изкуствено занижени нива заради ограничената отговорност, която носят - и която беше въведена и в европейското, и в американското законодателство още в ранните дни на интернет.

Ефектът от това е объркан пазар, нелоялна конкуренция

между различните стрийминг услуги и артисти и звукозаписни компании, които не получават възнаграждения, отбелязват от IFPI и правят следното сравнение: Платформите, на които индивидуални потребители качват музикално съдържание, имат 900 млн. абонати и генерират 634 млн. щатски долара за музикалната индустрия. От друга страна, платформите, които сами качват музикалното съдържание и осигуряват достъп до него, имат 68 млн. абонати, а допринасят с над 2 млрд. щатски долара към приходите на индустрията. 

Виж още: Джей Зи обедини Мадона и други звезди в общ бизнес

По данни на IFPI потребителите в ЕС имат достъп до над 43 млн. музикални записа и до около 200 легални дигитални услуги. Това включва различни начини за потребяване на музика, вкл. даунлоуд, абонаментен стрийминг, подкрепен от рекламодатели стрийминг, мобилни и онлайн платформи. Повече от всякога достъпът до музика е улеснен, потреблението на музика се увеличава, а вече

34% от музикалния пазар в Европа е дигитален

От Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) потвърждават, че тенденциите в музикалната индустрия се възпроизвеждат и на местния пазар. По данни за 2015 г. у нас приходите от дигитални услуги растат, въпреки че нивото е все още значително по-ниско от това в голяма част от държавите в ЕС.

Виж още: Азис сред 25 музикални звезди в "Ню Йорк таймс"

Източник: IFPI