Поводът за изложбата с над 200 рисунки, която може да се види до 28 октомври, е 120-годишнината от рождението на художника

През 30-те години на ХХ век в София имало няколко заведения на столичната бохема: Арменското кафене, кръчмите "Копривщица", "Луката". Творческата ни интелигенция обаче се събирала в кафе-сладкарницата "Цар Освободител", до Руската църква. Тук всеки имал своя определена маса.

На една маса седели Константин Петканов, Илия Бешков, композиторът Любомир Пипков... Дечко Узунов и Никола Маринов пък наблюдавали от друг край на кафенето писателите, за да ги изрисуват. Майсторът на портретната карикатура Александър Добринов (1898-1958) също стоял с часове на една от масите и скицирал лицата на присъстващите.

Тук именно през 1935 г. между кафето и пастите той рисува уникалния си шарж, на който са изобразени 106 от най-известните посетители на сладкарницата: литератори, артисти, учени, издатели, политици, сред които имена като Никола Мушанов, Райко Алексиев, Йордан Йовков, Симеон Радев, Елисавета Багряна, Дора Габе, Яна Язова, Елин Пелин, Сирак Скитник, Добри Христов, Александър Божинов, Т.Г.Влайков, Ст.Л.Костов, Христина Морфова, Панчо Владигеров, Андрей Николов, Константин Щъркелов, Илия Бешков, Чудомир, Ангел Каралийчев...

Кафенето е разрушено само за една нощ през 1977 г., а немалко от героите на Добринов са ликвидирани веднага след 9 септември 1944 г., припомня БНР. Легендарната му шаржова рисунка обаче е съхранена - и днес е включена в ретроспективната изложба по повод 120 години от рождението на художника.

До 28 октомври в Софийската градска художествена галерия (СГХГ) могат да се видят и други, повече от 200 негови карикатури и шаржове, рисувани между периода 1915-58 г.

"Покрай основния си сатиричен характер карикатурата на Александър Добринов има и чисто художествено въздействие, което се обуславя от красивата линия и леката акварелна цветност. Към това се прибавя и радостта от приликата с модела. Защото за днешния зрител, насладата се състои и в това да разреши една загадка, да открие модела, а също така да се удивлява как е постигната прилика, когато чертите са толкова променени в рисунката? Това е само за днешния зрител. Много от тия карикатури ще възхищават и ония, които не ще имат възможност да познават моделите. И там е истинското портретно карикатурно изкуство: да живее без своя модел. А това ще бъде и с карикатурите на Александър Добринов", пише още през 30-те години поетът и литературен критик Емануил Попдимитров.

Днес живите свидетели за онова време са все по-малко - останали са ни фактите, събитията, архивите, библиотеките и неговите творби, пръснати в различни вестници, списания, галерии, музеи и частни лица в България и по света, отбелязват организаторите.

Изложбата събира експонати от колекциите на СГХГ, Националната галерия, Националния литературен музей и семейството на художника, а каталогът включва и творби от периода му в Чехия - от фондовете на Художествената галерия в Острава и Галерията за съвременно изкуство в Храдец Кралове.

След атентата в столичния храм "Св. Неделя" през април 1925 Александър Добринов коментира с рисунка върху корицата на своето седмично хумористично списание "Скорпион": "Фашизъм и болшевизъм - две окървавени знамена, които още продължават да се развяват за провокация на целия човешки род"

Източник: БНР, СГХГ