Безработните в Германия са най-силно застрашени от бедност в ЕС. Този изненадващ резултат показва, че в чужбина се разнасят редица митове и легенди за социалната сигурност в Германия, коментира "Дойче веле"

Ако си безработен в Германия, съществува много по-голям риск да изпаднеш в бедност, отколкото в която и да е друга страна в ЕС. Последните данни на Евростат сочат, че 70,8% от безработните в Германия са застрашени от реална бедност, при средна стойност за Европа 48,7%.

Следват Литва и Латвия, а на четвърто място идва България, където  55% от безработните са застрашени от бедност. На другия край на скалата са Франция, Кипър и Финландия - с под 40% риск от бедност сред безработните, обобщава Ребека Щауденмайер от "Дойче веле".

Според анализа на Евростат лицата, изложени на риск от бедност, са тези, чийто доход е под 60% от средния за страната. Германците, останали без работа, първоначално получават пари за безработни - 60% от последната заплата, или 67%, ако имат деца.

Условието за това е през последните 12 месеца да са внасяли социални осигуровки. По-късно, в зависимост от това колко дълго са работили, преди да загубят работата си, безработните евентуално получават социални помощи, известни още като "Харц-4". В момента те са 416 евро месечно.

Високият дял на безработни, живеещи в риск от бедност, изобщо не ме изненадва, казва за "Дойче веле" Улрих Шнайдер от Съюза на благотворителните организации Paritätischer Gesamtverband. Той пояснява, че това е резултат от проведената реформа през 2005 г.

Шнайдер е изненадан, че германската социално-осигурителна система в чужбина се ползва със славата на много щедра. От 2002 г. насам социалните облаги биват систематично орязвани, посочва експертът и добавя, че това води до силно социално разслоение в обществото.

Риск от маргинализация

Независимо, че един бедняк в Германия може и да живее по-добре, отколкото например някой беден българин, той е изложен на значителни рискове - включително да бъде отритнат от обществото, да бъде маргинализиран. С други думи, да не може да си позволи много от нещата, които са нормални за останалите хора - например да членува в спортен клуб или децата му да вземат уроци по музика, посочва Шнайдер.

Лидерката на левицата в Германия Катя Кипинг нарече данните на Евростат "звучна плесница за ХДС/ХСС и Социалдемократическата партия" и настоя управляващите да отговорят защо са допуснали "подобна катастрофа". А говорител на Зелените определи това като "тревожно доказателство за неадекватността на нашата социално-осигурителна система".

В същото време други наблюдатели са доста по-умерени. Така например Кристоф Шрьодер от кьолнския Институт за икономически изследвания посочва, че делът на безработните в Германия е спаднал значително - от 4,8 млн. души през 2005 г. на 2,6 млн. в момента. Шрьодер критикува по-скоро това, че държавата не отделя достатъчно средства за превенция на дълготрайната безработица.

Източник: Българската редакция на "Дойче веле"