Старата песен на нов глас в обръщението на US президента "За състоянието на съюза". Мнение в аванс на Петър Томов за "Клуб Z"

$320 млрд. нови данъци, с които през идните 10 години да бъде обложено имането на най-богатите американци и бизнес елита, предлага президентът на САЩ Барак Обама в годишното си обръщение към Конгреса "За състоянието на съюза". 

С парите, събрани от милиардерите и чрез запушване на съществуващи законови вратички, Обама иска да даде данъчни кредити на средната класа и да финансира безплатно обучение в колежите.

Значителни отчисления неминуемо ще потънат

за финансиране на амнистията и асимилирането на 5 млн. незаконни имигранти, което обеща Обама. Банките с капитали над 50 млрд. долара да бъдат ударени с нови такси, за да се обезкуражат рискови инвестиции, е друга идея на лидера на САЩ, която без съмнение ще бъде бурно аплодирана от либералната публика.

Обама иска да даде по $2500 годишно като безвъзмездна помощ на студентите, които желаят да вземат степен, да утрои данъчния кредит за гледане на дете и да даде по $3000 еднократно за всяко американче под 5-годишна възраст.

Това са превъзходни идеи, но те по никой начин не могат да бъдат финансово подплатени единствено с повишения на данъците. 

С други думи, за да станат реалност, ще трябва "централния принтер", както с насмешка наричат Управлението за федерален резерв, да продължи да печата долари на увеличени обороти. Монетаристите от цял свят бият тревога, че бълването на нови купища в зелено

бута нагоре инфлацията в цял свят,

тъй като значителна част от свежите банкноти се трупат като резерв в чуждите банки.

Данъчната ставка за доходи от 200 хил. долара и повече ще се вдигне на 28% от сегашните 23,8%. Фактите сочат, че 3,8% от сегашните облагания отиват за финансиране на здравното осигуряване "Обамакеър", което се сблъсква с колосални проблеми.

На практика Барак Обама иска да ликвидира всички облекчения за бизнеса, осъществени от 80-те години насам. Някои наблюдатели дори смятат, че той си е наумил нова реформа от рода на "Великото общество" на президента Линдън Джонсън от края на 60-те, която умря с времето като несъстоятелна.

Държавният глава е длъжен от време на време да дава информация на Конгреса "За състоянието на съюза" и да препоръчва за обсъждане мерки, които той смята за необходими и неотложни, се казва в параграф 2 на Конституцията на САЩ.

"За какво ни е това обръщение, трябва ли да се прави то?",

риторично писа в редакционна статия консервативното издание "Уикли стандарт". И много правилно, защото от конституционен отчет словото на сегашния президент се превръща в директива. Барак Обама съобщава на Конгреса какво е решил да прави, с неговото участие или безучастие.

Водещи финансисти и бизнесмени  изтъкват, че да се вдигат данъците в сегашния момент е много опасно за крехкия икономически растеж. Те посочват, че сривът в цените на нефта, люшкащата се европейска икономика и забавянето в Китай, може да се пренесат много лесно като заразен вирус и в стопанството на САЩ.

Исторически погледнато, а и от опита на "видни" социалистически управници на Стария континент,

скоковете на данъците винаги са водели до бягство на капитали

и на големи компании. Нека припомним, че при управлението на канцлера Герхард Шрьодер компанията "Мерцедес" заплаши, че ще напусне Германия.

В Съединените щати, а и навсякъде по света, статистиката показва, че след вдигане на таксите и облаганията, приходите в държавната хазна намаляват.

Лидерите на Републиканската партия в Сената и на Камарата на представителите - Джон Бейнър и Мич Маконъл, които след краха на демократите на междинните избори през 2014 г. пушиха в Белия дом лулата на мира с Барак Обама, - заявиха, че президентът ескалира битката с тях.

Катастрофалното поражение на Демократическата партия през ноември м.г. бе отчетено от всички като вот на недоверие за цялостната политика на Обама, а най-вече на зигзагообразния подход към проблемите на икономиката. 

Тогава Обама обеща да направи промени в политиката и да се съобрази с волята на американските гласоподаватели. Дори продемократически издания като "Ню Йорк таймс" и "Вашингтон пост" констатираха с обективност, че президентът е наблюдател,

живее в свой, откъснат от реалността свят

и нехае за обещанията, дадени от него на избирателите, които два пъти го вкараха в Белия дом.

Крайните консерватори пък направо го обвиниха, че води класова война с милиардерите от ден 1-ви на своето управление и иска да наложи принудително преразпределяне на богатството в САЩ.

Да приемем, че Барак Обама успее да наложи волята си и без благословията на Конгреса  и с президентски декрети прокара най-радикалните си предложения.

Нови данъци, нови още по-големи разходи, държавно здравеопазване (каквото дефакто е "Обамакеър"), по-нататъшно намесване на Белия дом в стопанското управление, са неща, които не само ще увеличат астрономическият дълг на САЩ от над 18 трилиона долара, но ще деградират икономиката в по-далечен план.

Отсъствието на данъчни стимули ще намали инвестициите

и ще пропъди чуждестранните компании, което ще намали значително средствата, харчени от големите фирми за техните служители. Никога и никъде държавата не може да е самостоятелен играч в социалната политика.

Специалисти по конституционно право като Марк Льовен посочват, че Обама не само се опитва да се превърне в абсолютен господар на властта, но иска да наложи волята на Вашингтон и на отделните щати.

Льовен предупреждава, че ако това стане, ще бъде забит нож право в сърцето на федерализма, който е заложен като свещен принцип на американската република. 

Друг консервативен радиоводещ - Ръш Лимбо, който всеки ден събира над 20 млн. слушатели, заяви наскоро: "Какво е американската изключителност? Ние не сме най-умни, не сме най-упорити, не сме първи в много неща, но имаме може би най-голямата свобода в света."

Източник: ClubZ.bg / Автор: Петър Томов